Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 569/30.06.2010г., постановено по в. гр. д.№ 181/10г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 43/13.01.2010г. по гр. д.№ 1811/2009г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Никола Д. Д. и Н. Й. Д. сумата от по 2000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на дружеството, изразяващи се в прекъсване на електроенергията в дома им за периода от 01.04.2003г. до 31.07.2004г., както и на сумите от по 230 лв. – обезщетения за забава.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответниците не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, като през периода от месец април 2003г. до месец юли 2004г. касаторът едностранно е прекъснал снабдяването с електрическа енергия, с което е преустановил договорните отношения с ищците по иска. Незаконосъобразните действия на електроснабдителното предприятие се изразявали в нарушаване на законовото задължение по чл. 54 ЗЕЕЕ да обслужва интересите на отделните потребители и на обществото и да обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и качеството на електрическата и топлинна енергия.

Според касатора значимият правен въпрос е: “Дали, когато има сключен договор, при изпълнение на който са причинени вреди, следва да се ангажира деликтната отговорност на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД?”. Позовава се на приложени към жалбата решения на ВКС и моли касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният въпрос от значение за крайния изход от спора по делото, като по същия ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 192/20.01.2011г. по т. д.№ 1057/09г. на ІІ т. о. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на обжалвания въззивен акт с практиката на ВКС.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 89.20 лв. в едноседмичен срок от съобщението.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 569/30.06.2010г., постановено по в. гр. д.№ 181/10г. от Пловдивския апелативен съд.

УКАЗВА

на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 89.20 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му – за прекратяване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.