Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р.П срещу Решение № 1398 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 5828/2019 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 45 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № Р – 22221218002814-091-001 от 31.12.2018 г. в частта, изменена и потвърдена с решение № 475 от 20.03.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП, както и в частта, в която Р.П е осъдена да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 177, 73 лева.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост, нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила. Конкретните оплаквания се отнасят до липсата на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, доколкото са ангажирани писмени и гласни доказателства, оборващи тезата на приходните органи, че не е изяснен произходът на средствата и същите представляват укрити доходи.

Поддържа, че съдът необосновано не е кредитирал представените в хода на съдебното производство писмени доказателства – удостоверения от НАП, НОИ, търговски банки, договори за покупко-продажба на МПС, нотариални актове. Неправилно съдът не е кредитирал основното и допълнителното заключение по ССчЕ. Във връзка с конкретни суми, непризнати от съда счита, че:1. неправилно не е включен в приходната част на паричния поток на деклариран от дъщерята на РЛ доход от 36 000 лева; 2. необосновано не са признати като разполагаеми средства от продажба на ниви сумите от 5000 лева и 40 000 лева; 3. необосновано не са включени сумите, получени от РЛ по силата на сключен граждански договор за услуга с „Лидерпак“ ЕООД; 4. необосновано не са включени доходите, получени от „Мраз“АД в периода 1999 г. -2000 г.; 5. неправилно е прието от съда за непредставяне на доказателства за закупения в режим на СИО имот в кв. Симеоново на стойност, по-малка от приетата от ревизиращия екип; 6. неправилно и в противоречие с доказателствата по делото е прието за доход с неустановен произход на сумата от 73 000 лева, постъпила по банковата сметка на оспорващата през 2015 г. с твърдение, че е в резултат на покупко-продажба на МПС с продавач –нейния син, отсъстващ от страната.

Пред касационната инстанция касационната жалбоподателка представя писмени документи / прил. на л. 8 – л. 117 от делото/, като моли съда да ги вземе предвид с оглед установяване на факти и обстоятелства преди и по време на ревизирания период. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – директор на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика, град София, чрез процесуалния представител гл. юрк.. М оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2177 лева.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд София град е бил ревизионен акт, в частта, в която е изменен и потвърден по административен ред по отношение на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 14 165, 82 лева и съответните лихви от 8 631, 72 лева, за 2013 г. – в размер на 7 974, 19 лева и съответните лихви от 3 782, 20 лева, за 2014 г. – в размер на 4 365, 00 лева и съответните лихви от 1 626, 81 лева и за 2015 г. – в размер на 11 022, 28 лева и съответните лихви от 3 356, 54 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – укрити доходи / доходи с неустановен произход/ за 2012 г. – 2015 г. В хода на ревизията е установено следното:

За ревизирания период Р.П е омъжена с две пълнолетни деца, не е регистрирана по ЗДДС и няма регистрация като едноличен търговец. През проверяваните периоди е регистрирана като осигурявано лице чрез НОИ, като пенсионер. Не е подавала годишни данъчни декларации по реда на чл. 50 ЗДДФЛ.

В хода на ревизионното производство от страна на жалбоподателката е декларирана начална разполагаема сума към 01.01.2012 г. в размер на 90 000, 00 лв. /л. 252, л. 254, л. 97 от приложение 1/.

Органите по приходите са преценили, че не са представени относими доказателства във връзка с посочената от ревизираното лице сума, в резултат на което са приели за начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2012 г. сумата в размер на 5 000, 00 лв. При формиране на началното салдо е отчетен и фактът, че преди ревизирания период лицето е придобило 1/2 идеална част на недвижим имот в [населено място], [вилна зона] за сума в размер на 49 456, 00 лв. Не са приети за получени суми, за които в писмени обяснения, дадени в хода на ревизионното производство, Петкова твърди, че е получила от ушиване на гоблени в размер на 4 000, 00 лв., получено дарение от д-р И.К в размер на 7 560, 00 лв. за лечение, както и дарения от дъщеря й в размер на 36 000 лв.

Извършени са и проверки в информационната система на НАП за получени доходи от лицето през ревизирания период, при които е установено, че няма данни за изплащани такива от извънтрудови правоотношение, няма данни за продажби на недвижими имоти, няма получавани други възнаграждения.

По отношение на постъпленията по банкови сметки е констатирано, че същите са формирани от внасяни суми в брой от ревизираното лице и лихви по банкови сметки. Така са установени начални салда по банкови сметки, както следва: към 01.01.2012 г. в размер на 15 824, 74 лв., към 01.01.2013 г. в размер на 153 456, 26 лв., към 01.01.2014 г. в размер на 162 812, 93 лв., към 01.01.2015 г. в размер на 202 039, 94 лв. и крайно салдо към 31.12.2015 г. в размер на 15 694, 79 лв.

По отношение на направените разходи е установено, че през ревизирания период има данни за издадени фактури от доставчици на телекомуникационни услуги на името на ревизираното лице, съответно за 2013 г. в размер на 3, 60 лв. и за 2015 г. в размер на 134, 54 лв., които са посочени като разходи в изготвена съпоставка на доходи с имущество.

Установено е, че през ревизирания период от лицето е извършена покупка на недвижим имот – апартамент в [населено място] при режим на съпружеска имуществена общност общо в размер на 20 000, 00 евро през 2013 г. В тази връзка 1/2 част от покупната цена, т. е. 19 560, 00 лв., е отразена в съпоставката на доходи с имущество като "разход за придобиване на имоти".

По отношение на разходите за издръжка на домакинството органите по приходите са приели, че същите не следва да се вземат предвид при съпоставката на доходи и имущество, тъй като от страна на Петкова е декларирано, че издръжката на домакинството се поема от съпруга й Г.П.

Установени са и данни за закупено превозно средство през 2015 г. за сумата от 2 000, 00 лв. в режим на СИО, като в разходната част на извършената съпоставка е взета предвид сумата от 1 000, 00 лв. /1/2 от 2 000, 00 лв. /.

Органите по приходите са анализирали събраните документи в хода на ревизията и са изготвили сравнителни таблици за всеки от ревизираните периоди с цел съпоставка по години на придобитото имущество и направените разходи с получените доходи от всички източници.

За 2012 г. в сравнителната таблица, като начално салдо в брой е посочена сума в размер на 5 000, 00 лв. и начално салдо по банкови сметки в размер на 10 824, 74 лв. В частта за постъпления, са взели участие доходи от пенсия в размер на 3 640, 20 лв. Констатирано е крайното салдо по банкови сметки е в размер на 153 456, 26 лв. Установено е превишение на разходите над доходите в размер на 133 991, 26 лв. Решаващият орган е изменил РА в тази част, като е приел, че началното салдо по банкови сметки от 153 456, 26 лв. следва да се измени на 141 658, 24 лв. Определеният данък е в размер на 14 165, 82 лв. /формиран върху сумите, с които ревизираното лице периодично е захранвало банковите си сметки, за които е прието, че представляват доход с неустановен произход/ ведно с лихви за забава.

За 2013 г. в сравнителната таблица, в частта за постъпления, са взели участие доходи от пенсия в размер на 3 907, 77 лв. и начално салдо по банкови сметки в размер на 153 456, 26 лв. В частта на разходите са взели участие разходи за покупка на имот в размер на 19 560, 00 лв., разходи за телефони услуги 3, 60 лв., като и крайното салдо по банкови сметки в размер на 162 812, 93 лв. Установено е превишение на разходите над доходите в размер на 25 012, 60 лв. /установеният недостиг е вследствие на периодично внасяните от лицето облагаеми суми с неустановен произход и недостигът е формиран от салдата по банковите сметки към края на годината/. Определеният данък е в размер на 7 974, 19 лв. /формиран върху сумите, с които ревизираното лице периодично е захранвало банковите си сметки, за които е прието, че представляват доход с неустановен произход/ ведно с лихви за забава.

За 2014 г. в сравнителната таблица, в частта за постъпления, са взели участие доходи от пенсия в размер на 4 050, 90 лв., начално салдо по банкови сметки в размер на 162 812, 93 лв., като крайното салдо по банкови сметки е в размер на 202 039, 94 лв. Установено е превишение на разходите над доходите в размер на 35 176, 11 лв. /установеният недостиг е вследствие на периодично внасяните от лицето облагаеми суми с неустановен произход и недостигът е формиран от салдата по банковите сметки към края на годината/. Определеният данък е в размер на 4 365, 00 лв. /формиран върху сумите, с които ревизираното лице периодично е захранвало банковите си сметки, за които е прието, че представляват доход с неустановен произход/ ведно с лихви за забава.

За 2015 г. в сравнителната таблица, в частта за постъпления, са взели участие доходи от пенсия в размер на 4 143, 84 лв. и начално салдо по банкови сметки в размер на 202 039, 94 лв. В частта на разходите са взели участие разходи за покупка на МПС в размер на 1 000, 00 лв. и разходи за телефони услуги 134, 54 лв. Като крайното салдо по банкови сметки е посочена сума в размер на 15 694, 79 лв. С РА е определена данъчна основа в размер на 124 147, 80 лв. Както вече се посочи решаващият орган е изменил РА в тази част като е определил данъчна основа в размер на 110 222, 84 лв., респективно данък в размер на 11 022, 28 лв. /формиран от сумите, с които ревизираното лице периодично е захранвало банковите си сметки, за които е прието, че представляват доход с неустановен произход/.

На съпруга на ревизираното лице /РЛ/ е извършена ревизия по реда на ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Видно от приложения по делото РА на същия са определени задължения единствено за 2013 г. в размер на 796, 38 лв., като с решение на Директора на ДОДОП – гр. С. РА е отменен.

За да отхвърли жалбата срещу процесния РА в изменената и потвърдена с решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. част, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни орган по приходите, при спазване на предвидената в чл. 120, ал. 2 ДОПК форма. РА, както и заповедите за възлагане на ревизия и ревизионния доклад са подписани с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, които са ги издали.

От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждането на ревизията по особения ред, доколкото са налице направени по банковите сметки на Петкова парични вноски в особено големи размери, без да са налице доказателства за произхода на средствата.Според съда в този случай е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК – в производството по обжалване, фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. Доказателствената тежест е на жалбоподателя в съдебното производство. В процесния случай АССГ е приел, че от оспорващия не са ангажирани доказателства, които да оборят направените в РА фактически констатации, а именно, че РЛ е разполагало с парични средства в брой в значителни размери и с установен произход, които впоследствие е внасяло по собствените си банкови сметки.

Съдът е обсъдил подробно всички твърдения на ревизираното лице за включване на определени суми като разполагаеми към 01.01.2012 г., респ. за наличието на установен произход на определени суми текущо през ревизирания период. В решението са изложени съображения защо не кредитира заключението по ССчЕ в различните му варианти. Обосновал е извод, че началното салдо към 01.01.2012 г. следва да е в размер на 5000 лева, както са приели и приходните органи.

Според съда правилно приходните органи са приели, че преведените по банковите сметки суми са с неустановен произход, доколкота защитната теза на ревизираното лице цели да обоснове приходи от предходни периоди, предшестващи ревизираните / такива още от 1991 г./, но не може по безспорен начин да се установи дали са налице спестени средства и какъв е техният размер с оглед изминалия изключително дълъг период от време.

По тези съображения съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта, изменена и потвърдена с решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С. относно установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за процесните 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. ведно с начислените лихви за забава.

Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна.

Правилно съдът е тълкувал и приложил нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съгласно първата норма са налице обстоятелства за укрити приходи/доходи, както и несъответствието между имущественото състояние на ревизираното лице и получените/декларирани доходи представлява основание за провеждане на ревизията при особени случаи. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК при наличие на такова обстоятелство органът по приходите може да приложи установения в съответния закон размер на данъка върху определена от него данъчна основа. Възраженията в касационната жалба за нарушение на правилата за доказателствената тежест, основани на общото правило на чл. 170, ал. 1 АПК, са неоснователни. Правилно съдът е разпределил и доказателствената тежест в съдебното производство по оспорване на ревизионния акт. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на органите по приходите и съответно на решаващия орган, е да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК. При доказано обстоятелство по ал. 1, в производството по обжалване на ревизионния акт, фактическите му констатации се считат за верни до доказване на противното и опровергаването им е в тежест на ревизираното лице.

Конкретните оплаквания в касационната жалба се отнасят до непризнаването от страна на приходните органи и на съда на определени суми като разполагаеми средства към 01.01.2012 г., както и като такива, които да обосноват установен произход на сумите по банковите сметки през ревизирания период 2012 г. – 2015 г. По отношение на всички твърдяни суми съдът се е произнесъл в мотивите на обжалвания съдебен акт, като касационната инстанция споделя развитите от първостепенния съд съображения. Представените пред настоящия състав писмени документи са част от административната преписка и са обсъдени както от приходните органи, така и от съда и същите не водят до друг извод, различен от формирания от АССГ.

На първо място, обосновано съдът е приел за доказано твърдяното от приходните органи начално салдо в размер на 5000 лева. При формирани правилни мотиви съдът не е взел предвид за доказано наличието на разполагаеми средства към 01.01.2012 г. в общ размер на 90 000 лева, от които 54 000 лева – сума, за която РЛ твърди, че е получена от съпруга й и представлява негови спестявания, както и сума в размер на 36 000 лева, изпращани от дъщеря й в дълъг период от време с цел подпомагане, като последните суми не са били харчени. Относно сумата в размер на 54 000 лв., съдът се е позовал на представена декларация от Г.П /л. 267 от делото/, в която той декларира посочените обстоятелства и сочи, че тази сума е предоставена на съпругата му до 2006 г. Въпреки така декларираното обстоятелство правилно АССГ приема, че липсват доказателства, от които да се установи, че сума в посочения размер действително е спестена до началото на ревизирания период, предвид изминалия дълъг период от време /2006-2012 г. /, за да се приеме по безспорен начин, че същата е била разполагаема към 01.01.2012 г. Дори и в някакъв период до 2006 г. действително съпругът на РЛ да е давал някакви парични средства на Петкова, няма доказателства същият да е разполагал с посочената сума от 54 000 лева, респ. да е дал сума в такъв голям размер на съпругата си, а няма и логика тези пари да са внесени по банковата сметка на Петкова 6 години по-късно.

За доказване на твърденията за получавани суми от дъщерята на жалбоподателката по делото е представена декларация /л. 370 от приложение 3/ от М.П /дъщеря/, в която сочи, че в периода от април 1993 до юли 2006 г. е живяла и работила в Германия и ежемесечно е изпращала на родителите си пари в размер на 100 евро след 2001 г. и по 100 марки на месец в периода 1993 г. - 2000 г.

По отношение на представената декларация от дъщерята, дори и да се приеме, че действително дъщерята е изпращала на майка си парични средства, няма доказателства, че същите са спестени, нито, че е спестена точно сумата в размер на 36 000 лева. Обосновано съдът приема, че няма и логика, нито доказателства, че спестената до 2006 г. сума от 36 000 лева /до когато се твърди, че дъщерята е изпращала пари на родителите си/ да бъде внесена по банков път толкова години по-късно – с оглед периода, за който се твърди да е получавана, 1993-2006 г.

В допълнение съдът е посочил, че дори и да се приеме, че действително дъщерята е изпращала пари на родителите си през процесния период, което органите по приходите са приели за житейски логично в хода на ревизията на съпруга на Петкова, то следва да се отчете фактът, че в РА на Г.П за всяка от проверяваните години 2012-2015 г. е включен приход в размер на 3600 лева на година от дъщерята М.П.Т е видно от решение № 594 от 04.04.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С., с което е отменен РА на съпруга и е посочено, че сума в размер на 3 600 лв. следва да бъде включена в приходната част на съпоставката по периоди на Г.П.С, обосновано АССГ приема, че включването на тази сума в приходната част на паричните потоци на Р.П би довело до дублиране на един същи приход в потоците на съпрузите. От друга страна, доказателства за получаване на сума в по-голям размер от 3600 лева на година не са ангажирани.

На второ място, обосновано АССГ не е приел за доказано твърдяното дарение в размер на 4200 щатски долара / левова равностойност в размер на 7 560, 00 лева/ от д-р И.К съгласно декларация на ревизираното лице. Същото не може да се приеме като доход за лицето, тъй като не е посочен периодът, в който е получено същото, а липсват и доказателства за получаване на тези средства. Освен това, както сочи и самата Петкова, дарението е било предназначено за лечение, т. е. не са налице основания, за да се приеме, че посочените средства са спестени от Р.П.Ф на получаване на твърдяното дарение също е недоказан.

На трето място, касационната жалбоподателка претендира включване в паричния поток на суми, преведени по банковите й сметки. От страна на вещото лице е установено, че са извършени следните преводи: на 18.06.2010 г. от М.П /дъщеря/ сума в размер на 5 000 лв., с основание "захранване на сметка"; на 13.07.2010 г. от Г.П сума в размер на 9 747, 47 лв., с основание "захранване на сметка"; на 19.07.2010 г. от Г.П сума в размер на 2 652, 31 лв., с основание "превод".

Обосновано съдът приема, че не са налице основания посочените суми да участват при формираното на паричния поток, тъй като по делото няма данни същите суми да са били теглени от Р.П и впоследствие отново внесени. В този смисъл не може да се приеме, че същите са били разполагаеми, респективно спестени.

На четвърто място, правилно съдът не е включил в разполагаемите средства към 01.01.2012 г. сумите в размер на 5 000 лева и на 40 000 лева, за които се твърди, че са получени от съпруга на РЛ по представени нотариални актове от 2007 г. / л. 217 и л. 220 от делото/. Видно от справка в имотния регистър и от нотариалните актове Г.П е съпродавач с още 17 души. Не са представени доказателства, от които да се установи какъв е точният размер на сумата, получена лично от Петков във връзка с продажбите. Както правилно е посочил съдът, този извод не се променя и от показанията на свидетелката, според която семейството е получило около 40 000 лева от продажба на земи, тъй като същата не е пряк свидетел на предаване на посочената сума в брой на съпруга на ревизираното лице, както и на спестяването й. Няма и доказателства средствата от продажба на имотите през 2007 г. да са били разполагаеми на Петкова през 2012 г.

На пето място, съдът обосновано не е взел предвид включването на суми в общ размер на 35 000 лева, за които Петкова твърди, че са получени по договор за услуга с „Лидерпак“ ЕООД за периода 2003 г. – 2006 г. За твърдяното обстоятелство е представено удостоверение / л. 259 от делото/, но липсват сметки за изплатени суми, респ. данъчна декларация за деклариран доход от извънтрудово правоотношение. От друга страна, периодът на получаването им е много отдалечен от 2012 г. и не е ясно дали не са били изразходвани преди това, респ. къде са били съхранявани.

На шесто място, касационната инстанция възприема за правилно становището на първоинстанционния съд за невключване на доходи на Петкова и на нейния съпруг, получени от „Мраз“ АД в периода 1991 г. – 2000 г. и съответно, в периода 1991 г. – 2001 г. Съгласно извършените преизчисления от вещото лице полученият от Петкова доход е в размер на 9 099, 15 лева, а от съпруга й – 9 731, 21 лева, но експертът изрично посочва, че представените справки от НОИ за осигуряване на лицата в „Мраз“ АД не могат да се приемат да категорично достоверни поради липсата на подробна информация относно условията на труд и осигуряване, както и няма приложени разплащателни ведомости за заплати. Едновременно с това съдът се мотивира, че е изтекъл изключително дълъг период от време преди началото на ревизирания период и не може да се приеме за доказан факта, че посочените суми са спестени в края на 2011 г. и са били налични.

На седмо място, неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка за приетата от страна на ревизиращите органи стойност на закупен от нея имот през 2010 г. Видно от приложената справка от имотния регистър / л. 210, приложение 2 към делото/ вписаният материален интерес за имота във [вилна зона] се през 2010 г. е в размер на 49 960 лева, а не и твърдяната сума от 30 100 лева. Няма доказателства за твърдяната по-ниска стойност на покупката на процесния имот.

На осмо място, правилно съдът е отхвърлил като недоказано твърдението на ревизираното лице, че сумата от 73 000 лева, получена като превод по банковата й сметка през 2015 г. е на сина й във връзка със сключен от него като продавач договор за покупко-продажба на МПС. Няма документи, от които да е видно, че такъв приход от продажбата на МПС е деклариран от сина на ревизираното лице, както и че има осъществена такава покупко-продажба с продавач сина на Петкова.

На следващо място, по отношение на възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил различните варианти по допуснатите експертизи, настоящият касационен състав намира същите за неоснователни. Подробно в мотивите на съдебния акт са описани различните варианти по заключенията и съдът е изложил самостоятелни мотиви защо не ги кредитира по отделните пунктове, като Върховният административен съд изцяло възприема съображенията на първата инстанция, които не следва да бъдат преповтаряни. На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК касационната инстанция препраща към всички мотиви на първата инстанция по съществото на спора.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК, изяснил е релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2177 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1398/27.02.2020 г. на Административен съд, София град, трето отделение, 45 състав, постановено по адм. дело № 5828/2019 г.

ОСЪЖДА Р.П [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 2177 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.