Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М.Д от [населено място], чрез пълномощника му адв.. Б, срещу решение № 963/16.05.2019г., постановено по адм. дело № 3277/2018г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Л-4367/12.10.2018 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с доводи за неправилност и наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди всички събрани гласни и писмени доказателства и наведените доводи за незаконосъобразност на процесната заповед и неспазване на целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени и спорът да се реши по същество, или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски.

Ответникът по касация – главният директор на ГДИН, чрез процесуалния си представител в писмения си отговор и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № Л-4367/12.10.2018 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която на младши...