Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълняващ правомощията директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-23/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, против решение № 1372/20.06.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 2437/2018 г. по описа на съда, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001618000015-091-001/23.05.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 406 от 13.07.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за правилен подхода за облагане по общия ред, тъй като доходите на ревизираното лице с неустановен произход попада в чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и с ревизионния акт законосъобразно са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ върху данъчна основа по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. По делото е депозирано и писмено становище, чрез процесуален представител, с което поддържа касационната жалба и искането от съда, претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и в случай, че ответникът по касация претендира такива, прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба - М.К, чрез процесуалния си представител адв.. А, я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор и в съдебно заседание с искане за оставяне в сила...