Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на П.Д, представен от адв. Й.Й, срещу решение № 33/22.07.2019 г. на Административен съд Русе по адм. д. № 542 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03-900356-091-003/12.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението на основания от трите категории по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява против изводите на съда за наличие на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК. Навежда доводи за грешки в познавателната дейност на съда при отказа му да отнесе към установените факти наличието на разполагаеми парични средства към 01.01.2008 г. в по-голям от приетия размер с източник договор за паричен заем от 16.11.2007 г. Според него не са обсъдени задълбочено писмените и гласните доказателствени средства за значимите за решаването на спора факти на получаване в предхождащия ревизията период на сума по договора за паричен заем. Неоснователно били отнесени към разходите му такива по издадени от доставчици фактури. Обжалва решението и в частта за разноските. Иска отмяна на решението и на РА изцяло или за разликата над 2 867.58 лева или над 2 623.29 лева.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДДОДОП/ Варна отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Русе РА, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките...