Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 193, ал. 7 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Д.А против решения по т. 4.4, т. 4.4.1, т. 4.4.2, т. 4.4.3 и т. 4.4.4 от Протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 27.02.2019 г., с които: по т. 4.4 на основание чл. 55, ал. 1 от АПК е възобновил, административното производство във връзка с повишаването, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, на Д.А – прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, на длъжност „прокурор“ в окръжните прокуратури, поради отпадане на основанието за спиране, а именно приключване на съдебното производство пред Върховния административен съд по оспорване на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г.; по т. 4.4.1 не е назначил, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, Д.А на длъжност „прокурор“ в Софийска градска прокуратура, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г.; по т. 4.4.2 не е назначил, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, Д.А на длъжност „прокурор“ в Окръжна прокуратура - София, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г.; по т. 4.4.3 не е назначил, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, Д.А на длъжност „прокурор“ в Окръжна прокуратура - Пловдив, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г.; по т. 4.4.4 не е назначил, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, Д.А на длъжност „прокурор“ в Окръжна прокуратура - Хасково, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г.

Жалбоподателката излага съображения, че е участвала в конкурс за повишаване в длъжност и преместване в окръжните прокуратури, обявен с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) по протокол № 5/08.06.2016 г. и в 9-месечния срок след приключване на конкурсната процедура е подала молба за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. Счита, че оспорените решения са незаконосъобразни, тъй като в диспозитива на решенията е отразено, че не е назначена в окръжните прокуратури, за които е подала молба по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, поради отмяната на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г. с решение № 915 от 22.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8592/2107 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на I колегия. Утвърдената от закона обвързваща сила на дадено тълкуване на закона при отмяна решението на административен орган е ограничено до хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК – висящ за разглеждане въпрос от компетентността на административния орган и извън тази хипотеза на общо основание силата на присъдено нещо е ограничена до постановеното от съда по поставения за разглеждане правен въпрос – законосъобразността на обжалвания административен акт. Жалбоподателката твърди, че дори да се приеме, че отмяната на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г. препятства приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, то обжалваните в случая решения противоречат на разпоредбата по чл. 195, ал. 2 от АПК, поради което са незаконосъобразни. Моли да бъдат отменени, а преписката – върната на Прокурорската колегия за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона.

Ответникът – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата и изразява становище, че при издаване на решенията, липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Счита за недопустима жалбата, в частта, с която се оспорва решението по т. 4.4. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, взе предвид следното:

Жалбата на Д.А, в частта, в която е насочена против решението по т. 4.4 от протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г., е процесуално недопустима. С посоченото решение кадровият орган, на основание чл. 55, ал. 1 от АПК, е възобновил административното производство във връзка с повишаването, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, на Д.А – прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, на длъжност „прокурор“ в окръжните прокуратури, поради отпадане на основанието за спиране, а именно приключване на съдебното производство пред Върховния административен съд по оспорване на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г. Съгласно чл. 55, ал. 2 от АПК при възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно, поради което с обжалваното решение ПК на ВСС е приел за разглеждане по същество молбата на Д.А за назначаването й по реда на чл. 193, ал. 6 от АПК. По аргумент от чл. 54, ал. 5 от АПК, решението по чл. 55 от същия кодекс не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Нормата на чл. 55 от АПК се прилага и във воденото от административния орган производство, и по молба на лицето, което е инициирало административното производство, какъвто е настоящия случай, но административният орган е единствено компетентен да прецени дали да постанови възобновяването му. Постановеното решение е в резултат на желанието на оспорващата да се възобнови спряното административно производство за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, и същото не подлежи на оспорване, на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

Освен изложеното, съгласно чл. 147 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая с акта по т. 4.4 от Протокол № 7, не се засягат права на жалбоподателката, нито се нарушават нейни законни права и интереси. Както бе посочено по-горе, възобновяването на административното производство е реализирано след подадена от Андреева молба, т. к. административният орган е уважил претенцията й за възобновяване на спряната процедура.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че за Андреева липсва правен интерес от обжалване на посоченото решение, поради което, на основание чл. 159, т. 4 от АПК е налице още една процесуална пречка са разглеждане на жалба в частта, с която се оспорва решението по т. 4.4 от протокол № 7 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 27.02.2019 г. Жалбата е процесуално допустима в частта, с която са оспорени решенията по т. 4.4.1, т. 4.4.2, т. 4.4.3 и т. 4.4.4 от Протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г. Същата е подадена в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и от страна с правен интерес. Д.А е участвала в конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на прокурор в окръжните прокуратури, но не е била назначена, което обуславя наличието на пряк правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата в частта, с която са оспорени решенията по т. 4.4.1, т. 4.4.2, т. 4.4.3 и т. 4.4.4, е неоснователна по следните съображения:

От данните по административната преписка се установява, че с решение по т. 12.1 от протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 08.06.2016 г., публикувано в ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 от ЗСВ, е бил обявен конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на 34 свободни длъжности за „прокурор“ в окръжните прокуратури, от които за Софийска градска прокуратура – 9 свободни длъжности, за Окръжна прокуратура – 2 свободни длъжности, за Окръжна прокуратура – Пловдив – 3 длъжности и за Окръжна прокуратура – Хасково – 2 свободни длъжности. Видно от заявление с вх. № 15/24 от 24.06.2016 г., жалбоподателката е изявила желание да участва в конкурсната процедура именно за посочените прокуратури.

По делото не е спорно, че кандидатката е допусната до конкурса, че е получила обща оценка за притежаваните професионални качества 5.91, но с решения по т. 4.89, т. 4.90, т. 4.91 и т. 4.92 не е повишена в длъжност „прокурор“ в Окръжна прокуратура – Пловдив, Окръжна прокуратура – Хасково, Окръжна прокуратура – София и Софийска градска прокуратура, поради попълване на местата.

Д.А е подала молба с вх. № ВСС-1627/08.02.2018 г. и молба, постъпила при ответника с вх. № ВСС-6151/29.05.2018 г., с която е поискала в качеството си на участник в посочения по-горе конкурс и на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, да бъде назначена на длъжност „прокурор“ в Окръжна прокуратура – Пловдив, Окръжна прокуратура – Хасково, Софийска градска прокуратура и Окръжна прокуратура – София.

С решение по т. 8 от протокол № 16 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.06.2018 г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК, производството по подадената молба на Д.А е било спряно до произнасяне на Конституционния съд с решение по к. д. № 1/2018 г.

С решение по т. 18 и т. 18.1 от протокол № 27 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2018 г., на основание чл. 55, ал. 1 от АПК, административното производство за повишаване на жалбоподателката е възобновено, и на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, отново е спряно до приключване на съдебното производство пред Върховния административен съд по оспорването на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 09.02.2017 г.

От мотивите към решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г. (Обн. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) се установява следното:

Цитираното дело е образувано по искане на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който, упражнявайки правомощията си по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, е сезирал Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) (ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г.), според която в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5, 00".

Петчленният състав е сезиран с касационна жалба против решение № 8551 от 03.07.2017 г. по адм. дело № 2572/2017 г. по описа на тричленния състав на ВАС, с което е отхвърлено оспорването на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на ВСС по протокол № 5 от 09.02.2017 г. (ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г.).

С определение от 27.03.2018 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал заинтересованите институции, в т. ч. и ВСС и Главният прокурор на Р. Б.

От изложеното може да се направи извода, че към момента на издаване на решение по т. 8 от протокол № 16 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.06.2018 г., с което производството по подадената молба от Д.А е било спряно, е налице определение от 27.03.2018 г., с което се оспорва конституционносъобразността на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. При тези данни в действителност са били налице предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК – Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на приложим закон, който има отношение към назначаването на кандидатката.

Относно образуваните и разгледани от ВАС дела по оспорване на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, то с първоинстанционното решение № 8551 от 03.07.2017 г. по адм. дело № 2572/2017 г. жалбата е отхвърлена, след което е било образувано касационно производство, което е приключило с решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, I колегия (обн. ДВ, бр. 10/2019 г.), с което цитираната норма е била отменена. От изложеното следва, че към момента на издаване на решение по т. 18.1 от протокол № 27 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2018 г., с което административното производство отново е спряно при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до приключване на съдебното производство пред Върховния административен съд по оспорване на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 09.02.2017 г., са били налице предпоставките на посочената норма – наличието на образувано съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване.

С оглед изложеното, не може да бъде прието възражението на жалбоподателката, че отмяната на § 6 от Наредба № 1/2017 г. не би засегнала правата й да заеме освободените места, за което е сезирала административния орган с молба с вх. № ВСС-1627/08.02.2018 г. и молба с вх. № ВСС-6151/29.05.2018 г. за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, неоснователно не е разгледала молбите й в по-ранен период.

По отношение на твърдяното от Д.А, че на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ са назначени 69 магистрати, въпреки оспорването на § 6 от подзаконовия нормативен акт, и техните производства не са били спряни, следва да се отбележи, че тези назначения не са предмет на делото.

С решения по т. 4.4, т. 4.4.1, т. 4.4.2, т. 4.4.3 и т. 4.4.4 от протокол № 6 от заседанието на Комисията по атестирането и конкурсите при ПК на ВСС, проведено на 19.02.2019 г. е предложено на кадровия орган да вземе решение по възобновяване на административното производство, на основание чл. 55, ал. 1 от АПК и да не назначи Д.А на длъжност „прокурор“ в Софийска градска прокуратура, съответно в Окръжна прокуратура – София, Окръжна прокуратура – Пловдив и Окръжна прокуратура – Хасково, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 09.02.2017 г. В мотивите към този акт са изложени съображения, че жалбоподателката е участник в конкурс за повишаване в длъжност и преместване в окръжните прокуратури чрез събеседване, обявен с протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 08.06.2016 г., публикувано в ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. Прието е също, че конкурсът е обявен и проведен по реда на ЗСВ, до влизане в сила на ЗИД на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г. Съобразено е, че с решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 8592/2017 г., петчленен състав на Върховния административен съд, I колегия е отменил § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 09.02.2017 г. и това решение е влязло в сила. В този смисъл е изготвен проект на решение по т. 4 от дневния ред на ПК на ВСС за 27.02.2019 г.

От пълния стенографски протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г., се установява, че всяко спряно административно производство по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, включително и това на жалбоподателката са докладвани от председателя на КАК. Освен това е налице и изказване на член на ПК на ВСС, с което се уточнява, че нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е приложима само за конкурси, открити и приключили след 09.08.2016 г., когато този текст е приет.

С решение по т. 4.4 на основание чл. 55, ал. 1 от АПК е прието решение за възобновяване на административното производство, а с решение по т. 4.4.1 на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ Д.А не е назначена на длъжност „прокурор“ в Софийска градска прокуратура, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 09.02.2017 г. С остонолите решения по т. 4.4.2, т. 4.4.3 и т. 4.4.4, на същото основание жалбоподателката не е назначена съответно в Окръжна прокуратура – София, Окръжна прокуратура – Пловдив и Окръжна прокуратура – Хасково. Решения по т. 4.4.1, т. 4.4.2, т. 4.4.3 и т. 4.4.4 са взети с 9 гласа „за“. Същите са издадени от компетентен орган по чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ, при наличието на кворум по чл. 34, ал. 1 от ЗСВ и пълно мнозинство.

Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ решенията на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. В този смисъл не може да се приеме, възражението на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради липса на мотиви на оспорените административни актове, тъй като са налице мотиви, както в решенията на КАК към ПК на ВСС по протокол № 6 от заседанието, проведено на 19.02.2019 г., така и изказвания на член от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

След като с решение № 12 от 27.07.2018 г. по конституционно дело № 1/2018 г., Конституционния съд е приел, че нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ е продължение на една легитимна конкурсна процедура, следва да бъде даден отговор на въпроса до кои конкурсни процедури е относима цитираната разпоредба. Последната е нова, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г. Действалите до този момент предходни редакции на чл. 193 от ЗСВ предвиждат различен подход за попълване на свободните места в органите на съдебната власт въз основа на извършено класиране при проведен конкурс. Н. уредба изисква регламентиране на висящите към момента на публикуване на измененията на ЗСВ правоотношения. При спазване на правилото на чл. 33 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), това е извършено в преходната разпоредба на § 210 от ЗИД на ЗСВ от 09.08.2016 г. Съгласно последната, започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Следователно новата ал. 6 на чл. 193 от ЗСВ ще се прилага само за откритите (и приключили) конкурси след 09.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. В този смисъл следва да се тълкува и прилага текстът „предходна конкурсна процедура“, употребен в чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. След като жалбоподателката е участник в конкурс, обявен с решение по т. 12.1 от протокол № 5 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 08.06.2016 г., публикувано в ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., то за нея не е приложима нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ – нова, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г. В тази връзка не може да бъде възприета тезата на Андреева, че от участието й в конкурса за нея са възникнали права, които са били нарушени.

Аналогични изводи се съдържат в решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, I колегия, обн. ДВ, бр. 10/2019 г., в сила от 01.02.2019 г. С това решение е отменена разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 5 от 09.02.2017 г. Отмяната на цитираната разпоредба е била в сила към 27.02.2019 г., когато е издадено процесното решение.

В цитирания съдебен акт е посочено, че оспорената норма на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 2017 г., издадена от ВСС, неправомерно разширява приложението на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, като му придава обратно действие – дава възможност за прилагането на чл. 43 от Наредба № 1 за всички процедури, които са приключили по досегашния ред, а не само за тези, които са започнали след приемането на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ – 09.08.2016 г. В този смисъл тя противоречи на § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Като подзаконов акт по прилагането на ЗСВ разпоредбата на § 6 не може да допълва или изменя законова разпоредба, за прилагането на която е издаден подзаконовият нормативен акт – по законова делегация на чл. 194г от ЗСВ. В решението е посочено изрично, че второто изречение на § 6 от ПЗР на Наредба № 1, касаещо началният момент на броене на 9-месечния срок по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ – от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат, по същността си е първична правна уредба. Освен че надхвърля предметния обхват на преходните и заключителни разпоредби, в тази своя част § 6 от Наредбата № 1/2017 г. пряко противоречи и на чл. 43, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт досежно начина на приключване на предходната конкурсна процедура – с решение на съответната колегия на ВСС, прието на първото заседание след встъпването в длъжност на последния назначен кандидат.

Позовавайки се на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от АПК жалбоподателката не съобразява, че процесният случай е изрично регламентиран в чл. 193, ал. 6 от АПК и съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК, когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от АПК изисква административните актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона.

Изложеното налага извода, че оспорените решения по т. 4.4.1, т. 4.4.2, т. 4.4.3 и т. 4.4.4 от Протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г., са в съответствие и с материалния закон.

При липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, подадената жалба в посочената част, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката Д.А следва да бъде осъдена да заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Водим от горното и на основание чл. 187, ал. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на Д.А против решение по т. 4.4 от протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г., с което на основание чл. 55, ал. 1 от АПК е възобновено административното производство във връзка с повишаването й на длъжност „прокурор“ в окръжните прокуратури, поради отпадане на основанието за спиране, а именно приключване на съдебното производство пред Върховния административен съд по оспорване на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 2860/2019 г. по описа на Върховния административен съд в тази част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А в частта, с която се оспорват решенията по т. 4.4.1, т. 4.4.2, т. 4.4.3 и т. 4.4.4 от протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.02.2019 г., с които не е назначил Д.А, на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, на длъжност „прокурор“ в Софийска градска прокуратура, съответно в Окръжна прокуратура – София, Окръжна прокуратура – Пловдив и Окръжна прокуратура - Хасково, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/09.02.2017 г.

ОСЪЖДА Д.А с ЕГН [ЕГН] да заплати на Висшия съдебен съвет с адрес гр. С., ул. „Е. Й“ № 12, сумата 200 (двеста) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му само в частта, имаща характер на определение. В останалата част решението е окончателно.