4№ 789/04.11.2019Върховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

Е. Вледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2683 по описа за 2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 63/ 18.04.2019 г. по гр. д. № 125/ 2019 г., с което Пловдивски апелативен съд, изменяйки решение № 491/17.12.2018 г. по гр. д. № 517/ 2018 г. на Окръжен съд - Хасково, е осъдил Прокуратурата на Р. Б да заплати на М. И. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по 301, ал. 1, пр. 2, алт. 1 НК, ведно със законните лихви от 02.08.2015 г, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 лв., до който е бил уважен с първоинстанционното решение.

Решението се обжалва М. И. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и с обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Оплакванията по същество са, че въззивното решение е...