Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, подадена чрез пълномощник, против решение №1804 от 19.03.2015 г., поправено с решение №3242/ 11.05.2015 г., по адм. д.№6168/ 2014 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил заповед №287/22.04.2014 г. на председателя на КЗП, по жалба на [фирма]. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено и в съвкупност доказателствата по делото, неправилно ги е интерпретирал, в резултат на което е достигнал до погрешен правен извод. Счита за несъответен на материалния закон извода за незаконосъобразност на административния акт, тъй като заповедта съдържа конкретни фактически основания, доказани по надлежния ред, които са подведени под точната материалноправна норма. Твърди, че решението на съда е вътрешно противоречиво и съдържа нелогични заключения. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от [фирма] жалба бъде отхвърлена, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира разноски за защита от юрисконсулт.

Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, е подал и частна жалба против определение №6506/ 30.11.2015 г. по адм. д.№6168/2014 г. на АССГ, постановено по реда на чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, с което Комисията за защита на потребителите е осъдена да заплати на [фирма] сторените по делото разноски в размер на 50 лв. заплатена държавна такса и 704, 10 лв, платено адвокатско възнаграждение. Счита, че така определения размер на адвокатското възнаграждение е значително завишен, не съответства на левовата равностойност на посочените в мотивите на акта платени 300 евро разноски. Твърди, че не е преклудирана възможността му...