№ 302
гр.София, 20.10.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 7520 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.08.2013г. по гр. д.№222/2013г., с което ОС Монтана е уважил искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
С определение от 28.03.2014г. е допуснато касационно обжалване по въпроса: в правомощията на кмета ли е да променя изискванията за заемане на определена длъжност с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМСМА.
Жалбоподателят – [община], не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Ответникът - Ц. Г. Г. в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отменил като незакноно уволнението извършено със Заповед № 14 от 14.01.2013г. на Кмета на [община], с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на Ц. Г., възстановил я е на заеманата отпреди уволнението длъжност “технически сътрудник”, К. [населено място]” и е осъдил общината да й заплати сумата от 1 551 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 14.01.2013 година до 05.06.2013 година.
Съдът, като е взел предвид, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,...