Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Р. Б. и В. Б. срещу решение №85/10.03.2014г. на Апелативен съд-София, по внохд №927/2013г., с което е изменена присъда от 15.07.2013г. на Софийски градски съд, по нохд №606/2013г.

В жалбата на Р. Б., депозирана чрез договорния му адвокат се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

В подкрепа на визираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 от НПК се предлагат съображения за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, основаващо се на „оговор”- изолираните обяснения на В. Б., дадени в хода на досъдебното разследване и инкорпорирани по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК от съда, за съпричастността на Б. към престъпното деяние, чрез съвместно държане на инкриминираното наркотично вещество. Аргументира се и престъпна несъставомерност на поведението на Р. Б., поради неупражнена от него фактическа власт върху процесния хероин, при условията на изискуемите се от чл. 20 от НК задружен характер на неправомерната дейност и общност на умисъла на участващите лица.

Алтернативно се предлага правоприлагане на чл. 354, ал. 1, т. т.2 и 3 от НПК, чрез оправдаване на подсъдимия Б. или редуциране на санкцията.

Недоволство от въззивния съдебен акт обективират и подадените от В. Б. и неговият упълномощен защитник касационни жалби.

Излагат се доводи за липса на доказателства, обезпечаващи по несъмнен начин извършването на престъпленията по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, и авторството им, предпоставило постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения. Поставя се акцент на неправилното кредитиране на относимите към основния факт в Наказателен процес и изтъкани от противоречия показания на изслушаните полицейски служители, и на недопустимото приобщаване на негодно писмено доказателствено средство - протокол за претърсване и изземване от 15.08.2011г., които не установяват категорично и убедително, че инкриминираният наркотик и намереният пистолет са притежание на Б..

Обръща се внимание и на съществуваща непълнота в доказателствения материал, изразяваща се в отсъствието на разпит на поемните лица Л. И. и Г. Г., и на допусната повторна балистична експертиза, която да докаже собствеността на огнестрелното оръжие и причините, поради които то се е озовало на местопроизшествието на инкриминираната дата.

Оспорва се наличието на квалифициращите обстоятелства при лимитиране правните очертания на престъпното посегателство по чл. 354а от НК - специална цел за разпространение на наркотични вещества и опасен рецидив.

Декларира се и прекомерна завишеност на наложеното наказание.

В съдебно заседание на 14.10.2014г., подсъдимият Б. и неговият адвокат се явяват пред настоящата инстанция, и поддържат жалбата.

Подсъдимият Б. участва лично и с договорен защитник в касационната процедура. В хода на пренията устно и чрез представени писмени бележки, страните пледират за упражняване правомощията по чл. 354, ал. 1, т. т.2-4 от НПК, при условията на алтернативност.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №244 от 15.07.2013г., обявена по нохд №606/2013г., Софийски градски съд е признал Р. А. Б., за виновен в това, че на 15.08.2011 година, в [населено място],[жк], в каравана, намираща се на [улица], в съучастие с В. О. Б., държал, без надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества-7, 63 грама хероин, на обща стойност 616, 45 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване и 3000 лева ГЛОБА, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 1 от НК.

Със същия съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на В. О. Б. за извършени на същата дата и място престъпления по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 4000 лева за инкриминираното деяние по чл. 354а, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за престъпното посегателство по чл. 339 от НК, като в съответствие с изискванията на чл. 23 от НК е определено едно общо наказание – ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при строг режим, към което е присъединена ГЛОБАТА.

С решение №85 от 10.03.2014г., по внохд №927/2013г., в производство, инициирано по жалби на подсъдимите лица, Апелативен съд - София е изменил първоинстанционната присъда, чрез правоприлагане на института на условното осъждане по отношение на Р. Б. и чрез намаляване срока на санкцията, наложена на В. Б. за престъплението по чл. 354а от НК, и на отмереното по чл. 23 от НК общо наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Жалбата на подсъдимия Р. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При инстанционния контрол настоящият състав не констатира визираните нарушения на процесуалните правила в реализираната от въззивния съд дейност по анализ и оценка на доказателствата.

Повдигнатото срещу Р. Б. обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК не се основава на изолираните обяснения на В. Б., дадени на 16.08.2012г., в досъдебната фаза на Наказателен процес и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК при проведеното съдебно следствие - индиция за „оговор” по отношение на съпричастността на подсъдимия Б. към инкриминираното престъпно деяние.

Установената чрез гласното доказателствено средство фактология, сочеща на посещението Р. Б. на 15.08.2011г. в караваната, находяща се на ул.Поточе” и обитавана от Б., при което Б. донесъл два плика с хероин, предназначени за ползване от двамата подсъдими при предстоящото им заминаване на море; и на последващите събития - прибиране на единия пакет в чекмедже на кухненския блок, изсипване на част от съдържанието на другия върху дървен плот и изпробване на наркотичното вещество, заниманията на Р. Б. /легнал да поспи/ и на В. Б. /ремонтирал караваната/, и задържането им от органите на реда при пристъпването на лицата към повторно дрогиране, намира убедителна опора в останалия доказателствен материал, събран по наказателното дело.

Разказът на В. Б. за случилото се на инкриминираната дата кореспондира на свидетелските показания на полицейските служители Е. Г., А. В., Й. Й. и А. С., наблюдавали действията на подсъдимите, непосредствено преди ареста им и описващи възприетата обстановка, и тяхното поведение при влизането в караваната. Заявеното от Б. е в корелация и с отразеното в писмения протокол, обективиращ резултатите от способа за доказване - претърсване и изземване, по отношение на открития на масата наркотик, който двете лица възнамерявали да приемат и на намерения в шкаф втори плик с хероин.

Инкорпорираните чрез коментирания доказателствен източник данни очертават житейски логично и с изискуемата се достоверност обстоятелства за осъщественото от В. Б. и Р. Б. на 15.08.2011г., в неговата хронологическа последователност, поради което и във взаимовръзка с доказателствената съвкупност, обосновано са ценени с кредит на доверие.

За пълнота на изложението и в контекста на релевираните от защитата оплаквания, касационният състав счита за необходимо да акцентира на несъстоятелността на доводите в жалбата за наличен „оговор”, върху който се гради обвинителната теза и базира постановената осъдителна присъда.

Безспорно е, че със своите твърдения подсъдимият Б. не прехвърля вината и отговорността за инкриминираното деяние върху Р. Б., с цел осуетяване или избягване на наказателно преследване, а уличава себе си в извършване на престъпление, като при пресъздаване на конкретиката правдиво споделя за съпричастността и на друго лице към неправомерния акт.

Правилно е приложен и материалният закон.

Инкриминираното поведение на Р. Б. се субсумира от лимитирания в чл. 354а, ал. 3 пр. 2, т. 1 от НК престъпен състав.

За криминализираното в особената правна норма на НК престъпление при форма на изпълнително деяние – държане на наркотични вещества, без надлежно разрешително, е достатъчно инкриминираният предмет /наркотикът/ да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице.

За покриване на признаците на визираната форма на изпълнително деяние е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираното наркотично вещество, а обективното отношение на извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ, изразило се в система от действия за нейното запазване и съхранение, във вида, в който е получена. Държането по смисъла на чл. 354а, ал. 1 и 3 от НК е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминирания наркотик, при изискуемите се субективни измерения, и няма вещноправен характер.

Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство, което е характерно за продължените престъпления, които траят непрекъснато /чл. 80 ал. 3 от НК/ и чието изпълнение представлява продължаващо реализиране на престъпния състав, докато не настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват, необвързано с определени параметри.

/ Р №2760 от 23.11.1994г., Р №327 от 04.08.2005г., Р№371 от 12.09.2005г. и Р№110 от 15.03.2012г. на ВС и ВКС на РБ/

Инкриминираните прояви на Р. Б., изразяващи се в доставянето на наркотично вещество, предназначено за съвместна употреба с В. Б. и последващото му използване без надлежно разрешително, удовлетворяват обективните елементи на визираната в чл. 354а, ал. 3, пр. 2 от НК изпълнителна форма, при предвидения умисъл, като дейността на подсъдимите, изразила се в задружно държане на хероина с налично знание за неговия вид, количество и качество, сочи и на съучастие по чл. 20, ал. 2 от НК.

По справедливост, при съблюдаване на тежестта на инкриминираното престъпление и личната опасност на неговия извършител, и в съответствие с целите в чл. 36 от НК е индивидуализирана и отговорността на Р. Б.

Проявен е професионализъм от въззивната инстанция и при правоприлагане на института на условното осъждане по отношение на наложеното на подсъдимия наказание – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Чистото съдебно минало, добрите характеристики, доказателствата за психично заболяване и болестна наркотична зависимост на Б. индицират на алтернатива за поправяне и превъзпитание на лицето извън затвора с предоставяне на възможности за провеждане на лечение, и предпоставят заключение за неоправдана репресия при постановяване на ефективно изтърпяване на определената му санкция лишаване от свобода.

НЕОСНОВАТЕЛНА е и касационната жалба на В. Б..

Софийски апелативен съд не е дерогирал императивните норми на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното си убеждение за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК – осъществяване на инкриминираните престъпления по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК, и авторството им.

С юридически усет са обсъдени показанията на участвалите в организираната специализирана акция полицаи като компетентно, при съобразяване на тяхното съдържание и след внимателно съпоставяне помежду им и с останалия материал, е ценена процесуалната стойност на приобщените чрез тях доказателства, значими за повдигнатото обвинение.

Свидетелите Е. Г., А. В., Й. Й. и А. С. добросъвестно, еднопосочно и правдиво предлагат своите спомени от инкриминирания ден /15.08.2011г./, при реализираните мероприятия за задържане на Б., по повод подаден сигнал и събрана оперативна информация, че се занимава с разпространение на наркотици.

Разпитаните лица коректно описват забелязания на визираната дата подсъдим В. Б. в близост до каравана, паркирана на [улица], в кв., [населено място] и последвалото наблюдение на процесния обект.

Синхронност на изнесените данни се констатира и в депозираното от тях за непосредствените им зрителни възприятия за поведението на Б. и Б. при проникването в помещението - издухване на находящото се се върху плота наркотично вещество от надвесените над него подсъдими.

Волеизявленията на полицейските служители се потвърждават категорично от разказа на В. Б. в хода на досъдебното разследване, доказващи наличността на инкриминираното наркотично вещество на местопроизшествието, с подробности за неговия произход, предназначение и съвместно ползване с Р. Б., и с допълнителни разяснения за откритото огнестрелно оръжие, притежание на К. К. и съхранявано от подсъдимия след неуспешен суициден опит.

Те намират подкрепа и в протокола от 15.08.2011г. /л. 96-98 от д. п./

В разисквания смисъл несъстоятелни са възраженията за негодност на писмения документ, словноматериализиращ използвания способ за доказване.

Визираният протокол за претърсване и изземване е съставен при съблюдаване на правните предписания на чл. 159 - чл. 163 от НПК.

На 15.08.2011г., през деня, в присъствието на поемни лица, прецизно е изследвана фактическата обстановка в обитаваната от Б. каравана.

Реализираното от компетентния орган е обективирано в писмен документ, в предвидената форма и с нужните реквизити – дата и място на процесуално-следственото действие; имената, личните данни и подписите на участващите; и подробно описание на установените наркотични вещества, разпределени в два плика и на намерения в дървен шкаф пистолет „марка” 22 калибър, със заличен фабричен номер, с един брой пълнител с боеприпаси /осем патрона/.

Очертаната доказателствена съвкупност обезпечава с изискуемата се степен на доказателствен интензитет основния факт в настоящия наказателен процес - извършването от В. Б. на инкриминираните престъпни посегателства /държане на високорискови наркотични вещества и на огнестрелно оръжие, без надлежно разрешително, на 15.08.2011г., в [населено място]/

В този аспект на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимото лице по обвиненията по по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК не сочи и претендираната непълнота в доказателствата, поради отсъствието на разпит на поемните лица Л. И. и Г. Г., и на допусната повторна балистична експертиза, която да установи собствеността на процесния пистолет и по какъв начин той е попаднал на мястото на престъплението на инкриминираната дата.

Видно от представената по делото писмена документация, първостепенният съд е положил процесуални усилия да издири и изслуша като свидетели участвалите при осъществяване на претърсването и изземването в караваната поемни лица - Л. И. и Г. Г..

При наличието на непреодолима пречка за тяхното призоваване -местопребиваване на неизвестен адрес в чужбина, удостоверено с приложени официални справки и след обективна проверка на обстоятелството, дали посочените Л. И. и Г. Г. са разпитани в качеството на свидетели в досъдебната фаза на процеса, за факти, свързани с посоченото процесуално-следствено действие, чрез назначена графическа експертиза, несъмнено установяваща идентичност на положените подписи при претърсването и изземването, и в протоколите за разпит от 15.08.2011г., решаващият орган е констатирал предпоставките на чл. 281, ал. 5 от НПК за приобщаване на депозираните при досъдебното разследване показания, което не е реализирано, поради афиширания от защитата отказ за прочитането им.

Процесуално ненужно е и изготвянето на повторно балистично заключение, което да даде отговор на въпросите – кой е действителният собственик на инкриминирания пистолет „марка” с боеприпаси и причините за озоваването му в шкаф на обитаваната от Б. каравана. Правната природа и особеностите на съдебната експертиза като способ за доказване в наказателното производство изключва процесуалната възможност за установяване на подобни обстоятелства, още повече, че тяхното разкриване не е условие, възпрепятстващо разкриването на обективната истина в процеса, доколкото релевантните факти за обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК са държане на огнестрелно оръжие и отсъствие на разрешение за това.

В съответствие с доказаната по разглежданото наказателно дело конкретика е и приложимото материално право.

С инкриминираната неправомерна дейност, обективирана в съвместно владеене с Р. Б., на 15.08.2011г., в [населено място], на предназначен за лична консумация хероин - 7, 63 грама, на стойност 616, 45 лева, при липса на надлежно разрешение и с ясното знание за неговия произход, количествени и качествени характеристики, и за съществуващата забрана за ползването му, подсъдимият е консумирал състава на чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Оспорваните в жалбата квалифициращи елементи на престъплението по чл. 354а от НК - специална цел за разпространение на високорискови наркотични вещества и опасен рецидив при извършване на посегателството, са обсъдени прецизно и правилно интерпретирани от решаващия съд, при лимитиране на правните очертания на престъпното деяние в казуса. Дефицитът на категорични доказателства за наличие на предвидената в закона цел е обосновало оправдаване на В. Б. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК.Л последица от това е и липсата на рецидивно поведение на лицето, поради относимостта на квалифициращия признак - опасен рецидив към изрично визираните случаи на придобиване и държане на предназначено за разпространение наркотично вещество, или при неговото разпространение, което предпоставя престъпна несъставомерност по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК, убедително аргументирана в атакувания акт.

Законосъобразна е и правната квалификация по чл. 339, ал. 1 от НК.

Инкриминираното съзнателно упражняване на фактическа власт върху намерения в шкаф на обитаваната от подсъдимия каравана пистолет „марка” 22 калибър, с пълнител с осем патрона, при отсъствие на издадено от органите на МВР разрешение, съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 3 и чл. 56, ал. 1 от ЗОБВВПИ (ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ) /ЗОБВВПИ/, се субсумира от особената норма на чл. 339, ал. 1 от НК.

Промяна в формирания правен извод не внася приетият за установен по делото факт, че В. Б. е взел пистолета от своя позната /К. К./, за да осуети неин опит за самоубийство, което не изключва задължението за незабавно предаване на оръжието с патроните в полицията.

Справедливо, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, са отмерени санкциите на В. Б. за осъществените престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК, и при съблюдаване изискванията на чл. 23 от същия закон, определено общото най-тежко наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, към което е присъединена наложената ГЛОБА от 4000 лева.

Лимитираните санкционни последици, са съответни на обществената значимост на засегнатия обект на посегателство; на конкретната тежест на извършените в съучастие /за престъпното деяние по чл. 354а, ал. 3 от НК/ и при условията на реална съвкупност общоопасни престъпления.

Отчетена е и личната опасност на подсъдимия, ценена в корелативна връзка с фактическите данни за неговото здравословно състояние /болестна пристрастеност към употребата на хероин/ и за обременото му съдебно минало, с влезли в сила присъди за престъпления по чл. 195 и чл. 354а от НК, което представлява очевиден индикатор, че предходните осъждания и изпълнението ефективни наказания лишаване от свобода не са въздействали възпиращо, и не са изиграли необходимата роля спрямо В. Б..

Мотивиран от изложеното, настоящият състав констатира отсъствие на релевираните в жалбите на подсъдимите лица касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т.1-3 от НПК, обуславящи отмяна и ревизия на въззивния акт.

Водим от горното, Върховният касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №85 от 10.03.2014г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №927/2013г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.