Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу решение № 2855/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 790/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1100297/16.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 469/14.10.2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП в частта за определени данъчни задължения за ДДС, вследствие непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 138 407, 76 лв. и лихва – 39 180, 26 лв. за данъчни периоди за месеците октомври и декември 2007 г. и от януари до октомври 2010 г. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] за доставки на царевица, пшеница и слънчоглед. В касационната жалба не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът е възприел безкритично констатациите на ревизиращите органи за липса на доставки, като не е обсъдил всички оспорени фактури. От доказателствата по делото за всяка една от доставките касаторът твърди, че е доказано реалното й изпълнение, както и са налице доказателства за осъществен транспорт от ревизираното дружество на общо 653, 22 тона царевица от складова база на [фирма] в [населено място]. Твърди, че и преките доставчици са притежавали наети складови бази за съхранение на зърно. Посочено е, че по фактура № 25/18.10.2007 г., издадена от [фирма] е за доставка на 67, 460 тона царевица, а по фактура № 173/18.03.2008 г....