Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Социално подпомагане” /СП/ – Л. против решение № 2706/17.04.2015 г., постановено по адм. дело № 10851/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № Т 654/21.08.2014 г. на директора на дирекция "СП" – Л.. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че съдът неправилно е отменил обжалваната заповед, като е приел, че са изпълнени всички условия за отпускане на интеграционната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) /ЗИХУ/, въпреки че обектът, в който е проведена рехабилитацията в случая, не отговаря на изискването, предвидено в чл. 28, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) /ППЗИХУ/ - да съответства на стандартите по Наредба № 30/2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ф. и рехабилитационна медицина”. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. При условията на евентуалност оспорва решението в частта за присъдените разноски в полза на другата страна, като поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен и съдът е следвало да го намали.

Ответната страна по касационната жалба – В. П. В., като майка и законен представител на К. С. В., чрез пълномощника адв. Х. М., оспорва жалбата. В писмен отговор от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е следвало да намали присъденото...