Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 1919 от 19.10.2015 г. постановено по адм. дело № 1235 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - П..

Касационният жалбоподател оспорва решението, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че в практиката си Върховният административен съд (ВАС) приема, че предвидената в чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закон за храните (ЗХ) принудителна административна мярка (ПАМ) „спиране експлоатацията на обект за производство и търговия с храни или на част от него" се прилага с цел ликвидирането на нарушаването на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. В настоящия случай вероятност и настъпване на вредно въздействие върху здравето на хората не се твърди и установява от контролните органи по храните. Фактическите основания за издаване на заповедта не съдържат констатации за осъществено от [фирма] нарушение на хигиенни изисквания и санитарни правила. Противно на изложените в заповедта твърдения, в хода на първоинстанционното производство е установена фактическата възможност за констатиране на взаимовръзката между прием, междинен продукти и реализация на готови продукти. Описаните в заповедта нарушения се свеждат до липса на информация за вътрешни партиди на преработвани стоки, без да се твърди наличие на нередовно водена документация или пък липса на такава, удостоверяваща прием на суровините, респ. експедиция след преработка, т. е не се твърди, че [фирма] не води или че води нередовно необходимата съгласно нормативната уредба документация, а че в част от същата има празноти. По същество констатациите в заповедта касаят неточно водене на документацията и то по отношение на малка част от хранителните продукти. Законодателят е...