Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Олбжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Б. и на [фирма], представено от адв. И. И., срещу решение № 2281/23.12.2014 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1929/2012 г.

Първият касатор обжалва решението в частта му, с която е отменен ревизионен акт №[ЕИК] от 29.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б. относно определените в тежест на [фирма] задължения за ДДС за м. декември 2007 г.- за разликата над 7 123.98 лева до определения размер на данъка от 8008.28 лева и лихвите за просрочие - за разликата над 3 503.76 лева до определения размер от 3922.86; за м. януари 2008 г. - за разликата над 380.71 лева до определения размер на данъка от 12929.82 лева и лихвите за просрочие - за разликата над 182.43 лева до определения размер от 6494.53 лева; за м. декември 2009 г. - за разликата над 4763.34 лева до определения размер на данъка от 30 353.57 лева и лихвите за просрочие - за разликата над 1019.79 лева до определения размер от 6438.37 лева; както и за определените задължения на [фирма] по ЗДДС за данъчни периоди: 01.03.2008 г. – 30.03.2008 г.; 01.11.2008 г. – 30.11.2008 г., 01.01.2009 г. – 31.01.2009 г. Оплакванията му са за недопустимост на съдебния акт в частта разпореждаща отмяна на РА за установените задължения по ЗДДС в данъчни периоди м. 11.2008 г. и м. 01.2009 г. и неправилност в останалата отменителна част разрешаваща спора за съществуването на задълженията за ДДС. Доводите за недопустимост са свързани с твърдение за липса на жалба срещу тази част от РА. Ревокираните основания за касационно обжалване на сочената като неправилна част от решението се отнасят към трите категории...