Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” (ОДОП) – С., против решение № 2197 от 01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 646/2013 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № [ЕГН]/03.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП – С.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли. Касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – [фирма], чрез адв. И. като процесуален представител в писмен отговор и защита излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е РА № [ЕГН]/03.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с решение № 2506/22.10.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” (понастоящем дирекция „ОДОП”) – С., с който на [фирма] са установени допълнителни задължения за ДДС поради непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. ноември и м. декември 2011 г. за доставки на сребро и злато по 40 бр. фактури, издадени от [фирма] общо в размер на 112 112, 63 лв. и съответните лихви на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗДДС, като след приспадане на данъка, възстановен с акт за прихващане или възстановяване, са определени задължения за ДДС в размер на 61 733, 22 лв. и лихви в размер на 4 032, 43 лв.

За да уважи жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните правила, но в нарушение на относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че фактурите, издадени от прекия доставчик [фирма] отговарят изцяло на изискванията на чл. 114 ЗДДС и позволяват да бъде установено съответствие с обективни факти за действително възникнала стопанска операция. Като се е позовал на свидетелските показания, писмените доказателства за всяка от доставките – договор, декларация, приемо - предавателен протокол и плащане по банков път, както и на заключението на вещото лице относно осъществени последващи доставки, е обосновал извод за изпълнение на изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 за признаване правото на приспадане на данъчен кредит въз основа на облагаеми доставки, доказани с възникнало данъчно събитие. Посочил е, че за това право е без значение произхода на стоката, вкл. липсата на доказателства дали доставчикът е разполагал със стоките, предмет на доставките. Съдът е приел за доказано предаването им, както и условието за добросъвестност съгласно чл. 78 ЗС, след като по делото не са установени обективни данни оспорващото дружество да е знаело или е могло да знае, че спорните доставки са част от данъчна измама. Обжалваното решение е неправилно.

Съдът е обсъдил част от събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. За да прецени приемо - предавателните протоколи, подписани от представители на [фирма] и на [фирма], като частни писмени доказателства с достоверна дата съгласно чл. 180 и чл. 181 ГПК, се е позовал на обстоятелството, че в РД е посочено представянето им от прекия доставчик в хода на ревизията. Отново с оглед това вписване в РД е приел за опровергани изводите на органите по приходите, свързани с описанието на представените от [фирма] при извършването на насрещната проверка доказателства. Съдът не е съобразил, че протоколът от извършената насрещна проверка на прекия доставчик и документите към него не са приложени по делото, въпреки че в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, те са посочени. В потвърдителното РА решение на директора на дирекция „О.” – С. е налице изрично позоваване на описите с документи, представени от прекия доставчик с вх. № 2553-06-467#2/22.03.2012 г. и № 2553-06-467#3/26.03.2012 г., в които не са описани доказателства за извършен транспорт и предаване на стоките на получателя. Резултатите от извършените от органите по приходите насрещни проверки на доставчиците и техните доставчици, цитираните описи и доказателствата към тях също не съставляват част от доказателствения материал по делото, което препятства проверката на изводите на съда относно реалността на доставките, вкл. за предаване на стоките въз основа на приемо - предавателни протоколи, представени в хода на ревизията. Съдът е задължен служебно да изиска административната преписка в цялост и въпреки изявлението на процесуалния представител на данъчния орган в съдебно заседание на 08.04.2013 г., не е събрал всички релевантни за спора доказателства. Въпреки че е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си на основание чл. 154 ГПК и чл. 170, ал. 1 АПК, съдът не е попълнил делото с относими към спора доказателства, без които не може да се прецени доказателственото им значение за подлежащите на установяване обстоятелства. В нарушение на задължението си по чл. 150, ал. 2 ДОПК съдът не е дал указания за комплектоване на административната преписка, което препятства касационната проверка на правилността на обжалваното решение относно направените изводи за законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решението при непопълване на делото с относими към спора доказателства, при неизяснена фактическа обстановка и доказателствена стойност на представените приемо - предавателни протоколи.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания за комплектоване на преписката в цялост, включително с описи вх. № 2553-06-467#2/22.03.2012 г. и № 2553-06-467#3/26.03.2012 г., протоколи за извършени насрещни проверки на доставчиците, ведно с документите към тях, след което да се направи нова преценка за наличието на законовите предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът не е констатирал, че заключението на съдебно – икономическата експертиза не е подписано от вещото лице, който пропуск също следва да се отстрани при новото разглеждане на делото.

С оглед изхода на спора направените и претендирани за настоящата инстанция разноски подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2197 от 01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 646/2013 г. по описа на Административен съд София – град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: