Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Адсминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искането на М. Т. К., осъществяващ търговска дейност като [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [област], [улица], за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 1054/15.05.2013 г. по адм. д. № 909/2010 г. на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 12906/29.10.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 13091/2013 г.

Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната по време на висящността му, а именно влязла в сила присъда № 28/11.03.2015 г. по н. о.х. д. № 573/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, потвърдена с решение № 19/25.01.2016 г. по в. н.о. х.д. № 282/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, оставено в сила с решение № 80/19.07.2016 г. по н. д. № 282/2016 г. на ВКС, ІІІ Н.О.П се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Пловдив, както и присъждане на направените разноски в размер на 1025 лв.

Ответникът по искането – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП оспорва същото чрез юрк.. Р по съображения, изложени в писмено възражение и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 500 лв. За процесуалното представителство не е представено пълномощно. Ответникът не е представляван в открито съдебно заседание.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, след като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, намира по допустимостта на същото следното:

Искането като...