Производството е по реда на чл. 185 и сл.АПК.

Образувано е по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор М. Сброджо срещу разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Наредба № Н-12 от 21 ноември 2012 година за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства на Националния регистър на недвижимите културни ценности (обн., ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г., в сила от 11.12.2012 г.), издадена от министъра на културата.

В жалбата са изложени доводи за нищожност на посочената разпоредба, поради липса на законова делегация за установяване на нормата по подзаконов път. В подкрепа на този довод в жалба се твърди, че при издаване на наредбата, министърът на културата съществено се е отклонил от правилата за издаване на подзаконови нормативни актове, като се е произнесъл по въпрос, за който отсъства законова делегация и в противоречие с чл. 69, ал. 2 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН). В жалбата се излагат и доводи за противоречие на оспорения текст от подзаконовия нормативен акт със законови разпоредби от ЗКН, водещо до незаконосъобразност на разпоредбата като постановена в нарушение на материалния закон. С оглед изложено с жалбата е направено искане за обявяване нищожността на оспорения текст, а алтернативно се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството адв.. А, който доразвиват изложени в жалбата доводи.

Ответникът – министърът на културата, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Л. Х, в писмен отговор на жалбата и в съдебно заседание излага съображения за нейната недопустимост, като подадена от лице без правен интерес, като алтернативно счита същата за неоснователна. В тази насока излага съображения, че атакуваната разпоредба от Наредбата не противоречи на законовите норми на ЗКН и...