Р Е Ш Е Н И Е

№ 704

гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Т. С. и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 4599/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационни жалби на двете насрещни страни – на ищеца „Изолации“ ЕООД, чрез адв. Т. и на ответниците В. А. К. и Ц. Д. С., чрез адв. В., се обжалва решение № 597/18.05.2023г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 962/01.08.2023г., постановени по в. гр. дело № 1791/2021г. на ОС-Варна. С въззивното решение е отменено решение № 260768/ 05.03.2021г. по гр. д. № 106/2020г. на РС-Варна и вместо това В. К. и Ц. С. са осъдени, на основание чл.61, ал.1, във вр. с ал.3 ЗЗД, да платят на „Изолации“ ЕООД по 5 329,23 лева, представляващи 1/2 част от стойността на извършени СМР за довършване на общите части в сграда в гр.В. на ул. Б. К. №1, съответстващи на 1/2 от 1,7498 % идеални части от общите части на сградата, прилежащи към съсобствения на ответниците апартамент, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като за разликата над присъдените суми до претендираните от всеки от ответниците по 14 978,28 лева искът е отхвърлен.

С определение № 3563/10.07.2024г. по настоящото дело, атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване по релевантния процесуалноправен въпрос, поставен и от двете насрещни страни: Относно задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички доказателства по делото, въз основа на които се установяват правнорелевантните за спора факти и да обсъди доводите и възраженията на страните.

Отговор на въпроса е даден в непротиворечивата практика на ВКС-решение № 102/09.10.2023г. по гр. дело № 3666/2022г. на III ГО; решение № 101/06.10.2023г. по гр. д. № 4781/2022г. на IV ГО; решение № 50281/11.09.2023г. по гр. дело № 766/2022г. на IV ГО и много др., както и в задължителната такава - ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно тази практика задълженията на съда по чл.12 ГПК (да извърши преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение), наред с тези по чл. 235, ал.2 ГПК (да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона) са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора. Затова въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен в мотивите към решението да обсъди всички релевантни доказателства и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи. Съдът следва да обсъди въведените в производството доводи и възражения на страните, когато те имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него доказателства. След обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи извод за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първоинстанционния съд, като съответно остави в сила или отмени–изцяло или отчасти, първоинстанционното решение.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е разгледал осъдителен иск, квалифициран като такъв по чл.61, ал.1 във вр. с ал.3 ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 59 ЗЗД. След анализ на доказателствата съдът е приел, че в периода от 2016г. до 2017г. ищовото дружество, без да е упълномощено от ответниците, но с тяхно знание и при изричното им противопоставяне, е извършило довършителни СМР в общите части на сградата, в която ответниците имат самостоятелен обект; работата е предприета изцяло в чужд интерес (дружеството не притежава самостоятелен обект в сградата); предприета е уместно и е била добре управлявана. В резултат на извършените от ищеца СМР стойността на жилището на ответниците се е увеличила, тъй като със завършването на строежа и издаденото разрешение за ползване те разполагат с годен обект, който може да бъде предмет на гражданския оборот. Поради това съдът е приел, че ответниците са се обогатили със сумата 16 200 лева (разликата между пазарната стойност на имота към 07.01.2016г. и пазарната стойност на имота към 02.11.2017г.), съобразно приетото във въззивното производство заключение на тройната СТЕ. Според това заключение стойността на материалите и труда, както и всички други разходи, включително и печалбата за дружеството, за общите части на сградата-етап ІІ е 558 364,10 лева. Съобразил е, че ответниците не са оспорили посочените в протоколите акт обр. 19 количества СМР, както и обстоятелството, че тези СМР са измерени на място и отразяват действително извършените работи и вложени материали, а стойността им е оценена от тройната СТЕ. За да определи размера на дължимите от ответниците суми, съдът е изложил съображения, че изготвеното ново площообразуване, прието от ОС на ЕС на 26.11.2013г., респективно ново определяне на идеални части от общите части на сградата само за етап ІІ-жилищната част на сградата, е незаконосъобразно, тъй като правата в съсобствеността на общите части следват правата в съсобствеността на самостоятелния обект, чието определяне може да стане само по реда на чл. 40 ЗС-според стойността на самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост – месец декември 2007г. В тази връзка съдът е приел с оглед останалите писмени доказателства, че размерът на притежаваните от ответниците идеални части от общите части на сградата е 1,7498 %. Поради това е заключил, че припадащата се сума за СМР за общите части от сградата на жилището на ответниците е 10 658,46 лева (507 603,73 лева, изчислени от тройната СТЕ, умножено по 1,7498 %,), което е размерът на обедняването на ищеца (включващо стойността на материалите и труда, които са вложени за извършването на СМР, другите обичайни разходи, включително ДДС, но без да се формира печалба за изпълнителя) и е осъдил ответниците да платят на ищеца по 5 329,23 лева. Въззивният съд е посочил, че тъй като главният иск по чл.61, ал.1, във връзка с ал. 3 от ЗЗД е частично основателен, не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД.

С оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната постоянна практика на ВКС. Съдът намира, за частично основателна касационната жалба на ищеца, а тази на ответниците за изцяло неоснователна, по следните съображения:

Основателни са оплакванията на касатора „Изолации“ ЕАД за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с необсъждането на поддържаните от ищеца доводи и преценката на доказателствата по отделно и в съвкупност. Още в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че за да се определи делът на всеки от собствениците на обекти във ІІ етап-жилищната част от сградата в разходите по довършването й, ОС на ЕС е одобрило с протокол №2/26.11.2013г. ново „площообразуване“ на жилищната част. В подкрепа на този довод ищецът е представил към исковата молба разпределение на площите на собствениците, одобрено с протокола № 2/26.11.2013г. в което в колона 8 са отразени процентите от всички незавършени СМР за Етап ІІ за всеки отделен обект и според което делът на ответниците в разходите по довършването и въвеждането на жилищната част от сградата в експлоатация е 4,082 %. В уточнителната молба, приета в откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 22.07.2022г. ищецът е поддържал този довод, като е уточнил, че преизчислението на площите на обекти в жилищната част на сградата е с цел да се определи делът на всеки от собствениците в разноските за довършването на сградата в жилищната й част. Във въззивната жалба на „Изолации“ ЕООД, подадена против отхвърлителното първоинстанционно решение, този довод отново се поддържа. Предвид изложеното неправилно въззивният съд не е обсъдил този довод на ищеца и необосновано не е зачел значението на решението на ОС на ЕС от 26.11.2013г. като правно основание въз основа на което е определен размерът на разходите, с който ответниците участват в довършването на общите части от ІІ етап на сградата. Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.

Установено е по делото, че ответниците са собственици на апартамент № * с площ 146,09 кв. м, намиращ се на 8 етаж в сграда в гр.В. на ул.Б. К. №1, ведно с избено помещение № * и със съответните идеални части от общите части на сградата. Строителството на сградата е следвало да протече на два етапа: първи етап - изграждане на част от сградата, предназначена за обществено обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост и втори етап: изграждане на жилищна част. Първият етап е завършен от „Е. К. ЕООД и въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-91/11.04.2008г и № ДК-07-402/11.12.2008г. на РДНСК–Варна. Вторият етап, е бил завършен до степен „груб строеж“, за което е съставен акт обр. № 14/31.10.2007г. Строителят „Е. К. ЕООД е обявен в несъстоятелност, дейността му е прекратена и е заличен от Търговския регистър, поради което строителството на обекта е преустановено изцяло след 2009г. На 22.10.2013г. собствениците на обекти в жилищната част от сградата провеждат първо ОС на ЕС, в което вземат решение жилищната част от сградата да се довърши; одобряват офертата на ищеца „Изолации” ЕООД на стойност 752 586 лева и избират дружеството да изпълни довършителните СМР за жилищната част. Взето е решение всеки собственик на обект от тази част да сключи индивидуален договор с одобрения строител за възлагане на довършителните СМР за Етап II, поради разликите в начина на плащане. С оглед разпределянето на разходите между собствениците по довършването на жилищната част, с протокол № 2/26.11.2013г. от ОС на ЕС е одобрено ново разпределение на площите само в тази част от сградата, според което делът на ответниците е определен на 4,082 % от всички довършителни СМР за Етап II. В констативен акт обр. № 15/02.11.2017г. е установена годността за приемане на строежа; в този акт е удостоверено, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ, условията на договорите за строителство, наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. С приетите по делото и неоспорени от ответниците Протоколи обр.19 №1, №2 и №3 от 27.11.2017г. е установено завършването и заплащането на видове СМР с възложител-собствениците на обекти в ЕС и изпълнител-„Изолации“ ЕООД, които са подписани от УС на ЕС, строителния надзор, техническия ръководител и строителя. С Решение № СТ-05-936/31.07.2018г., издадено от ДНСК е разрешено ползването на строежа: Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост II етап Жилищна част, с местонахождение УПИ № *-*, *, * в кв.*, седми микрорайон на [улица] в [населено място]. С нотариална покана, собствениците на ЕС са поканили ответника К. да сключи индивидуален договор с ищеца. Не се спори по делото, че ответниците не са присъствали на събранията на ЕС и въпреки, че са уведомени за решенията на ОС на ЕС, които са влезли в законна сила, не са сключили договор за възлагане на строителството. Ищецът е издал фактура № 0000000870/27.11.2017г. с получател ответника К. за сумата 29 956,56 лева с ДДС и основание: извършени СМР на обекта.

При така установените факти, правилно въззивният съд е приел, че без да му е възложено от ответниците, но с тяхно знание и при изричното им противопоставяне, ищцовото дружество е извършило довършителни СМР в общите части на жилищната част от сградата, в която ответниците имат самостоятелен обект. Обоснован е изводът, че работата е предприета изцяло в чужд интерес (липсват данни, нито се твърди ищецът да притежава самостоятелен обект в сградата), както и че работата е предприета уместно и е била добре управлявана. Законосъобразно въззивният съд е приел, че след като ответниците не са оспорили по реда на чл.40 ЗУЕС решенията на Общото събрание на Етажната собственост, то тези решения ги обвързват. Както се посочи, в нарушение на процесуалните правила съдът не е зачел протокола №2/26.11.2013г., в който за обекта на ответниците са определени 4,082% от разноските по довършването на жилищната част от сградата, приемайки, че с този протокол незаконосъобразно се променят правата на съсобственост в общите части на сградата. Предвид това съдът неправилно е определил дължимата от ответниците част от разходите за довършването на ІІ етап от сградата.

Съдебната практика на ВКС (напр. решение № 219/04.02.2014г. по т. д. № 871/2012г. на I ТО, решение № 89/17.08.2015г. по т. д. № 770/2014г. на II ТО, решение № 179/16.12.2016г. по т. д. № 2235/2015г. на I ТО и др.) приема, че в хипотезата на изпълнени СМР без сключен договор за изработка (каквато е настоящата) и когато резултатът от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на собственика, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В случая, приложение намира правилото на чл. 61, ал.3 ЗЗД-ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване. Обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на печалба за изпълнителя. Отговорността на собственика на имота е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването. В случая според приетото във въззивното производство заключение на СТЕ, изготвено от инж. Цв.А., което съдът кредитира като обективно, професионално изготвено, изчерпателно и разбираемо (за разлика от СТЕ, изготвена от вещото лице арх. В.В. и повторната комплексна тройна СТЕ, които съдът преценява като недостатъчно аргументирани), стойността на материалите, труда и другите обичайни разходи във връзка с довършителните СМР на общите части на ІІ етап с 10% търговска печалба и без ДДС е 611 556 лева; стойността на материалите и труда и другите обичайни разходи във връзка с довършителните СМР на общите части на ІІ етап без 10% търговска печалба и без ДДС е 550 400,40 лева. Припадащите се за апартамента на ответниците 4,082% от общите разходи 550 400,40 лева по довършителните СМР е 22 467,34 лева без ДДС. Според цитираното решение по търг. дело №770/2014г. на II ТО извършването на СМР от регистрирано по ЗДДС лице без наличие на сключен договор за изработка представлява облагаема доставка по смисъла чл. 9, ал. 2 ЗДДС. В този случай в сумата, дължима на изпълнителя от получателя на доставката, следва да бъде включен ДДС, когато такъв е начислен от изпълнителя по реда на чл. 86 ЗДДС. Предвид това върху сумата 22 467,34 лева следва да се начисли 20% ДДС. Получената сума 26 960,81 лева е тази, която ответниците дължат на ищцовото дружество, тъй като въпреки противопоставянето им работата по довършването на общите части на ІІ етап от сградата е предприета уместно в техен интерес и е водена добре. С оглед уважаването на главния иск, не следва да се разглежда предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД.

По тези съображения и съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 10 658,46 лева (по 5 329,23 лева, дължими от всеки от ответниците) до 26 960,81 лева (по 13 480,40 лева, дължими от всеки от ответниците) и да се постанови решение, с което В. К. и Ц. С. бъдат осъдени да платят на „Изолации“ ЕООД по още 8 151,17 лева, представляващи 1/2 част от стойността на извършените СМР за довършването на общите части в сградата, изградена като етап ІІ „жилищна част“ намираща се в гр.В. съответстващи на 1/2 от 4,082 % от общите разходи за довършване на общите части от жилищната част на сградата, прилежащи към съсобствения на ответниците апартамент №*, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Решението на въззивния съд следва да се отмени и в частта за разноските, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно с уважената част от иска, а ответниците имат право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Искът е предявен за сумата 29 956,56 лева и е уважен за сумата 26 960,81 лева. Ищцовото дружество е направило разноски за първоинстанционното производство в общ размер 3 214 лева (за ДТ и за платено адв. в.ие), за въззивното производство–общо 4 922,53 лева (за ДТ, депозити за вещи лица и адв. в.ие), а за касационното производство - в общ размер 1 922 лева (за ДТ и адв. в.ие) или общо за трите съдебни инстанции, сторените от ищеца разноски са в размер 10 058,53 лева. Съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 9 052,67 лева. Ответниците са направили разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лева, за въззивното - 600 лева - депозит за вещо лице, а в касационното - 273,16 лева за ДТ или общо разноските, които ответниците са направили за трите съдебни инстанции са 2 373,16 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска, на ответниците се дължат разноски в размер 237,31 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 597/18.05.2023г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 962/01.08.2023г., постановени по въззивно гр. дело № 1791/2021г. на ОС-Варна в частта, с която е отхвърлен искът на „Изолации“ ЕООД против В. К. и Ц. С. за разликата над присъдените по 5 329,23 лева до 13 480,40 лева, дължими от всеки от ответниците, представляващи 1/2 част от стойността на СМР за довършването на общите части в сграда, изградена като етап ІІ „жилищна част“ в гр.В. на ул Б.К. №1, съответстваща на идеални частите от общите части от сградата, прилежащи към съсобствения на ответниците апартамент № *, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. А. К. с ЕГН [ЕГН] и Ц. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес в [населено място], [улица] да платят на „Изолации“ ЕООД с ЕИК 148001134 още по 8 151,17 лева всеки един от тях, представляващи 1/2 част от стойността на СМР за довършването на общите части в сграда с идентификатор № *.*.*.*, изградена като етап ІІ „жилищна част“ в ПИ с идентификатор № *.*.* по КККР на В., намиращ се в [населено място] на [улица], съответстваща на 1/2 от 4,082 % от общите разходи за довършване на общите части на жилищната част от сградата, прилежащи към съсобствения на ответниците апартамент № * - обект с идентификатор № *.*.*.*.*, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2019г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 597/18.05.2023г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с решение № 962/01.08.2023г., постановени по въззивно гр. дело № 1791/2021г. на ОС-Варна в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, В. А. К. с ЕГН [ЕГН] и Ц. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес в [населено място], [улица] да платят на „Изолации“ ЕООД с ЕИК 148001134 сумата 9 052,67 лева разноските, сторени в трите съдебни инстанции разноски, изчислени съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Изолации“ ЕООД с ЕИК 148001134 да плати на В. А. К. с ЕГН [ЕГН] и Ц. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес в [населено място], [улица] сумата 237,31 лева – разноските сторени от тях в трите съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: