Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Л. В., подадена срещу Решение № 5943 от 09.10. 2015 г., постановено по адм. дело № 6329/ 2015 г. на Административен съд София– град (АССГ). В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Визират се неточности в мотивите на решението по отношение на мястото на изтърпяване на наказание. Счита, че неправилно и необосновано съдът приема, че показанията на св.Й. не следва да се кредитират поради тяхната заинтересованост и поради изолираност с останалия доказателствен материал. Излагат се доводи, че тези показания не са заинтересовани и не са изолирани, тъй като се подкрепят от заявеното от вещото лице. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт, като се уважат предявените искове, като основателни и доказани и се осъди ответника да заплати претендираното обезщетение.

Ответниците: Министерство на правосъдието (МП) и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП (ГД ИН) в представените на 21.10. 2015 г. писмени бележки на процесуалния представител - юрисконсулт Ю. Ч молят да се остави без уважение подадената касационна жалба. Намира така постановеното решение за допустимо, правилно и законосъобразно.

Процесуалният представител се позовава на приетото медицинско заключение, в което е отразено, че спрямо ищецът са полагани необходимите медицински грижи, съгласно Наредба № 2/ 22. 03. 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното Решение № 5943 от 09.10. 2015 г., постановено по адм. дело № 6329/2015 г. на Административен съд София – град се ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Л. В., срещу Министерство на Правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ответниците за периода от 05.03.1993 г. до 23.08. 2011 г.

За да достигне до този резултат АССГ намира, че по отношение на първия ответник Министерство на правосъдието, не са представени доказателства, за незаконосъобразни действия или бездействие на негови длъжностни лица, които да са в пряка причинно - следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. Посочва се, че единствено в показанията на свидетеля Й. се установяват някакви данни в тази насока, но твърденията му са изолирани и не се подкрепят от никакви други доказателства. Във връзка с това се приема, че искът срещу МП се явява недоказан и следователно неоснователен.

АССГ посочва, че по отношение на втория ответник - ГДИН, не са представени доказателства, за незаконосъобразни действия или бездействие на негови длъжностни лица, които да са в пряка причинно - следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. В тази връзка се е позовал на приетото по делото заключение от извършената съдебно-техническа експертиза, която установява, че през 2003 г. е започнал ремонт на помещенията на З. [ място] с цел привеждането им в съответствие със законовите норми, който е приключил през 2007 г.

Разгледани са подробно параметрите на помещенията, където е пребивавало лицето и тяхното оборудване, осигуряването на приток на въздух и естествена светлина. Административният съд посочва, че с оглед така установеното, за периода след 2007 г., както помещенията, в които са настанени лишените от свобода, така и общите помещения в Затвора в [населено място] отговарят на изискванията на закона и не са се установили твърденията на ищеца в исковата молба за бездействия на администрацията по изпълнение на задължението й за осигуряване на нормални условия.

Счита, че не са доказани твърденията в исковата молба, че стената в помещението, в което е настанено лицето е покрита с влага, въздухът е задушен и влажен, без никаква циркулация и без дневна светлина. Не са доказани и твърденията, че е настанен с още петима пушачи, като самият той е непушач.

Според първостепенният съд не е установено и твърдението, че лошите условия в затвора са довели до увреждане на здравословното състояние на ищеца. Тези твърдения се опровергават от приетото заключение по извършената съдебно - медицинска експертиза, видно от която в момента здравословното състояние на В. е добро. Няма данни за прогресия на заболяванията, които са констатирани и администрацията на затвора му е осигурявала изпълнение на предписанията на лекарите.

От решаващия съд е анализирана разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се посочва, че доказването на предпоставките е в тежест на ищеца, а недоказването на която и да било от тези предпоставки за осъществяване правото на обезщетяване води до неоснователност на иска. Според АССГ в процесния случай не се установи твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие на ответниците, както и настъпили вреди за ищеца, поради което искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба по отношение на отхвърлителния диспозитив за неоснователна.

Визираните в жалбата неточности в мотивите на решението не представляват съществено нарушение и не обуславят отмяна на обжалваното решение. Същите не опорочават волята на съда, нито я правят неясна, а имат характер на технически грешки, които подлежат на поправка по реда на чл. 175 от АПК.

Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Съобразно указанията, дадени в Решение № 7600 от 23. 06. 2015 г. по адм. дело № 9964 от 2014 г. на ВАС и при приложението на чл. 224 от АПК, АССГ е изискал от ищеца уточняване на исковете, като се направи конкретизация, съобразно пасивно легитимирания субект за съответните искови периоди. Същото е сторено, като с Молба от 23.07.2015 г. процесуалният представител на ищеца е конкретизирал претенцията в тази насока.

В случая съответния период е обуславящ по отношение на определяне на надлежния ответник, тъй като съгласно чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В чл. 19а, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм., бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) е посочено, че Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е административно звено в Министерство на правосъдието, а затворите са били териториални звена на ГД "ИН" (чл. 19а, ал. 3 ЗИН, отм. ). В последствие с изменението на нормативната уредба сочи нов отговорен субект, като съгласно чл. 12 от ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.), ГД "ИН" е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В настоящия случай се претендира обезщетение за вреди, настъпили преди и след приемането на ЗИНЗС (обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009г.). Това е съобразено при повторното разглеждане на делото от решаващия съд.

АССГ е разгледал претенцията диференцирано за периода, в който е пасивно легитимиран МП като приема, че не са представени доказателства, за незаконосъобразни действия или бездействие на негови длъжностни лица, които да са в пряка причинно - следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. На следващо място на база приетите доказателства обосновано е прието, че по отношение на втория ответник - ГДИН, не са представени доказателства, за незаконосъобразни действия или бездействие на негови длъжностни лица, които да са в пряка причинно - следствена връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответниците.

Обосновано съдът е приел, че не е доказано в хода на производството наличието на бездействие от страна на съответните длъжностни лица при ответника във връзка с изпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, които да са в причинна връзка с твърдените от ищеца неимуществени вреди. При липсата на така посочената изискуема предпоставка на чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на ответниците по този ред.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, като се изтъква, че е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, включително е допуснал– съдебно-техническа и съдебно медицинска експертизи, които е анализирал съгласно приложимата правна уредба.

Неоснователно се твърди, че от съда не са взети предвид показанията на ангажирания от страна на ищеца свидетел. В съдебния акт са обсъдени показанията на свидетелят Й., като правилно са приети същите за изолирани от останалите доказателства. Оценката не тези свидетелски показания правилно е дадена в съвкупност с останалия доказателствен материал, като същите не се потвърждават от приетите експертизи, както твърди ищецът. Допълнително следва да се отчете това, че от този свидетел се дават сведения за отдавна минал период от време - над 20 години и това, че лицето не е пребивавало в едно помещение с ищеца.

От първостепенния съд е извършен анализ на приложимите разпоредби от ЗИНЗС и ЕКЗПЧОС. Правилно се приема, че не е доказана претенцията за вреди вследствие настаняване на лицето в помещение с лоши санитарно хигиенни условия.

Приетата по делото съдебнотехническа експертиза установява, че е налице съответствие между нормативните изисквания и действителните условия, в които е пребивавал ищецът. Според експертизата (л. 91) в помещението обитавано от лицето има изграден санитарен възел и течаща вода, както и отваряем прозорец.

Правилно АССГ приема, че не е налице бездействие на администрацията на Затвора С., изразяващо се в неполагане на грижи за здравето на ищеца за периода. По делото не са ангажирани доказателства, че заболяванията са пряка и непосредствена последица от условията, при които е изтърпявано наложеното наказание. Видно от приетата по делото съдебно медицинска експертиза спрямо лицето са полагани необходимите медицински грижи, съгласно Наредба № 2/ 22. 03. 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Неговите заболяванията не са повлияни от условията в затвора и няма данни за прогресия на заболяванията.

В заключението се подчертава, че администрацията на Затвора С. е осигурявала на лицето изпълнение на предписанията на лекарите, необходимите лекарства, медицински консултации и лечение.

При изяснена фактическа обстановка, поради неустановяване на незаконосъобразни действия на органите на ответника, от които да са последвали вреди за касатора, съдът е извел законосъобразни изводи. Споделят се доводите, че в хода на процеса не са представени доказателства, които да докажат твърденията на ищеца. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК.

Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АССГ.

С оглед резултата от делото АССГ осъжда ищецът да заплати разноски на всеки един от ответниците– МП и ГДИН от по 580 лева за юрисконсулстко възнаграждение. На следващо място осъжда ищецът да заплати на НБПМ 200 лева възнаграждение за назначения процесуален представител и да се възстановят на съда 200 лева, представляващи възнагражденията на вещите лица по допуснатите експертизи. Правилно са присъдени в полза на АССГ разноските, сторени за заплащането на възнаграждение за допуснатите съдебни експертизи.

Касационната жалба срещу решението в частта, с която се присъждат разноски на ответниците– МП и ГДИН от по 580 лева за юрисконсулстко възнаграждение е основателна. Настоящата касационна инстанция намира, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (тълкувани в тяхната взаимовръзка) се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение на ответника, ако последният е бил защитаван от адвокат или юрисконсулт при отхвърляне пълно или частично на иска/ исковете му, означава, че такова не се дължи. Поради това в производството по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Основателна е и касационната жалба в частта, с която е присъдено възнаграждение в полза на Националното бюро за правна помощ за сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща възнаграждение на назначения му по реда на ЗПП процесуален представител. В чл. 27а ЗПП е предвидено, че лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в определени със закон случаи. Съгласно чл. 94 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 2 и чл. 22 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ). Неотносима е разпоредбата на чл. 78, ал. 7, изр. първо ГПК, която урежда случаите, в които претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена. Не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. второ ГПК, тъй като в настоящия случай не е налице осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ.

Отделно от горното дори да се приеме, че е налице правно основание, не са налице доказателства за извършено плащане. Видно от приложените към искането на НБПП доказателства, същите удостоверяват единствено определянето на размера на адвокатското възнаграждение, но не свидетелстват за неговото реално изплащане. Следователно липсата на доказано направени разноски от страна на НБПП при и по повод настоящото адм. дело е самостоятелно основание за отхвърляне на искането. Предвид тези съображения решението в тези му части следва да бъде отменено.

В останалата част, с която предявения иск е отхвърлен като неоснователен, обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд– трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5943 от 09.10. 2015 г., постановено по адм. дело № 6329/ 2015 г. на Административен съд София град в частите, в които Х. Л. В. е осъден да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 580 лева, както и да заплати на ГДИН сумата от 580 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение и същият е осъден да заплати на НБПП сумата от 200 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5943 от 09.10. 2015 г., постановено по адм. дело № 6329/2015 г. на Административен съд София– град в останалите му части.

Решението не подлежи на обжалване.