Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160 ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град Варна против решение № 483/21.04.2020 г. на Административен съд, Варна, постановено по адм. дело № 1460/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03000318004002-091-001/04.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна за установените на „А. С“ ЕООД задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 18 921.03 лева главница и 3 548.35 лева лихви и за 2017 г. в размер на 13 837.79 лева главница и 1 234.89 лева лихви – общо 32 760.82 лева и лихви от 4 783.24 лева и администрацията е осъдена за разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Първото оплакване е относно изводите на съда, че разходите по фактура № 49/31.12.2016 г. издадена от „А. Х“ ЕООД, са документално обосновани. На основание чл. 9, ал. 1 от ЗМГО отм. от 17.12.2019 г.), касаторът счита, че регистрацията е част от придобивния състав на търговските марки. В случая „А. Х“ ЕООД е подало заявка вх. № 135395 за търговска марка ALDO, от данните предоставени от Патентното ведомство, марката не е регистрирана. Съдът не е коментирал изявлението на Патентното ведомство, че заявителят няма право да преотстъпва лицензии за разрешаване на права за използване от трети лица, включително и на фирма „А. С“ ЕООД. На основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД договорът за лицензия е нищожен, поради липса на предмет. Според касатора, съдът не е направил анализ на доказателствата за използване на марката, представени от „А. С“ ЕООД. Използвано е наименованието ALDO Supermarkets в различни графични изображения, за което не се установява, че съответства на договореното. С...