Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „СОД-2004“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.Г. Д,№12, представлявано от К.И-управител, чрез адв.П.М, срещу решение №483/23.01.2020 г. постановено по адм. д.№2040 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22002217001361-091-001/10.10.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София и частично отменен с решение №237/14.02.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София. С ревизионният акт на „СОД-2004“ЕООД са определени задължения за вноски за Държавно обществено осигуряване /ДОО/и Универсален пенсионен фонд /УПФ/ и вноски за здравно осигуряване, в общ размер на 27 203.25 лв., за периода 01.02.2011 г. до 30.11.2015 г.

Според касационната жалба решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, поради което се иска неговата отмяна.

При постановяване на съдебния акт в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК са обсъдени само възраженията на жалбоподателя свързани с прилагането на чл. 122 от ДОПК. Не е анализиран сключеният на 13.01.2010 г. договор между О. П и „СОД – 2004“ ЕООД, като неправилно е прието, че и след 2012 г. е предоставяна услуга на общината по охрана, което не е така.

Допуснато е нарушение и при обсъждането на гласните доказателства по делото-в хода на съдебното производство са оспорени констатациите на органите по приходите относно лицата И.Д и К.К. Те изобщо не са обсъдени в атакуваното решение.

Първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест в нарушение на задължението си по чл. 171, ал. 1 от АПК. С разпореждане от 09.05.2018 г. това е сторена напълно формално и бланкетно.

Следващото нарушение на процесуалните правила е свързано с липсата на преценка на всички доказателства по делото, така както изисква чл. 236, ал. 2 от ГПК. Не са обсъдени например представените счетоводни справки и документи, гласните доказателства на свидетеля Николов не са кредитирани, а вместо това са приети за достоверни обясненията на М.Л и то дадени в рамките на административно производство проведено пред друг административен орган. Не са обсъдени писмените доказателства, които оборват констатациите на органите по приходите.

Не е кредитирана и изготвената по делото ССчЕ, макар че с нея е установено редовно водено счетоводство.

В хода на производството пред АССГ са оборени всички констатации на органите по приходите, но въпреки това жалбата е отхвърлена. Необходимостта от изготвяне на графици, на която се позовава съдебният състав касае онези от работодателите, които функционират при т. нар. „сумарно работно време“. В настоящият случай работното време, е изчислявано при условията на чл. 142, ал. 1 КТ, а не по ал. 2 на същия текст. Следователно неправилно е при ето, че ревизираното лице в качеството си на жалбоподател е длъжно да изготвя графици по чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

Решението е постановено при нарушаване принципите на ДОПК. На места в мотивите му е налице пряко противоречие с материалния закон.

Въз основа на горното се иска обжалваното решение да бъде отменено, както и ревизионния акт, като в полза на дружеството бъдат присъдени и сторените по делото разноски за две инстанции.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № 22002217001361-091-001 от 10.10.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, частично отменен с решение №237/14.02.2018 г. издаден от Директора на Дирекция „ОДОП“-София, с който на „СОД-2004“ ЕООД са определени задължения в общ размер на 27 203.25 лв., от които: за ДОО в размер на 13 016.26 лв. главница и лихви 5 947.36 лв.; УПФ-1 122.37 лв. главница и лихви в размер на 548.14 лв. и ЗЗО в размер главница 4 587.19 лв. и лихви в размер на 1 981.93 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка на материалната законосъобразност на РА е съобразена следната фактическа обстановка:

На „СОД-2004“ЕООД е извършена проверка във връзка с констатации на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Б.д, при която е констатирано, че назначени на трудов договор във фирмата лица работят извън договореното работно време. Конкретните лица по отношение на които са установени тези факти са изброени в ревизионния доклад.

Във връзка с тези констатации е прието, че осигуровките които са начислявани от работодателя не са били за пълно работно време. След многократни указания на органите по приходите и съда, не са представени доказателства, от които да може да бъде установена реалната основа за облагане. Не представянето на изисканите от жалбоподателя документи е достатъчно основание, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

В хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да опровергаят доводите на органите по приходите. Не са представени доказателства за кадрови потенциал, графици за присъствено време, правилник за вътрешен трудов ред и др.

Справките изготвени от жалбоподателя за установяване на кадровия му потенциал не могат да се ценят като надлежно доказателство, тъй като установяват изгодни за дружеството факти. При сумарното работно време, при каквото е осъществявало дейността си данъчно задълженото лице, следва да има изготвени графици и те да трябва да се съхраняват поне три години.

В заключението на ССчЕ е установен недостиг на охранители за конкретни периоди от м. 05.2011 г. до 07.11.2011 и от м. 09.2011 г. до м. 12.2011 г. Според съда, въпреки това РА не следва да бъде отменен за останалите периоди, тъй като вещото лице е пресмятало всички работни часове на всички охранители, а не само на живата охрана, която е относима за случая. Заключението не е относимо към конкретните лица, за които са направени констатации от органите по приходите в РА.

Обсъждайки доказателствата по делото съдът е приел, че няма пречка в ревизионното производство да се ползват доказателства събрани от други контролни органи, стига същите да бъдат надлежно приобщени в ревизионното производство.

РА е приет за законосъобразен и във връзка с дължимите осигурителни вноски за лицето Рибнишки.

Не са уважени направените от жалбоподателя възражения за давност. На първо място защото не са уточнени периодите и задълженията по отношение на които следва да бъде приложена тя. Изводите на решаващият състав са направени след обсъждане на разпоредбата на чл. 109 от ДОПК.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Касационните оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.

Съдът правилно е приел, че законосъобразно ревизионното производство е проведено по особения ред, като са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК. В този смисъл касаторът неправилно интерпретира мотивите на решението, според които данъчната основа за облагане е определена въз основа на доказателства за предходни години. В решението на съда липсват констатации, че договора между община П. и дружеството се изпълнява и след 2012 г. Съдът правилно е посочил, че след като не са представени доказателства за определяне на данъчната основа по обичайния ред, то съобразявайки се с фактите и обстоятелствата посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена основа за облагане по аналог. Изброените в чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при облагането по особения ред цели определената данъчна основа в хода на особеното ревизионно производство да е най-близо до реалната такава, която би се формирала при наличие на документи.

При извършената проверка е установено, че дружеството жалбоподател е имало назначени лица по трудови правоотношения на непълно работно време – 1 час и 4 – часа, като такива данни са отразени в заведената счетоводна отчетност, в разчетно-платежните ведомости, така е и са надлежно декларирано пред ТД на НАП. За така сключените трудови договори с работниците и служителите, дружеството е начислявало и изплащало трудово възнаграждение и е внасяло съответните данъци и осигурителни вноски, в по – малък размер. Въз основа на поетите от дружеството ангажименти по охрана на различни обекти, съгласно счетоводната му отчетности е установено е, че наетите лица на непълно работни време не са в състояние да покрият обема на поетата работа. В хода на ревизионното и на съдебното производство не са представени доказателства относно това как е осъществявана тази дейност при този капацитет на наета работна сила от дружеството.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че административният орган не може да ползва документи съставени от други контролни органи. Напротив в изпълнение на задължението си служебно да събира доказателства в хода на ревизионното производство, органът по приходите може да изисква от други органи писмени документи относно подлежащи на установяване факти. Единственото условие е те да са надлежно присъединени към доказателствата в ревизионното производство, както в случая е направено.

Тъй като част от необходимите за установяване на данъчните основи доказателства не са представени от задълженото лице /което е обосновало и хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК/, те не са представени и пред съда, то са останали неопровергани констатациите на органите по приходите в РА. Решаващият съд е изложил и обосновани и правилни мотиви защо задълженото лице следва да обори констатациите на ревизионния акт и защо приема, че не е стоерно, в това число и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Последната е ценена от съда при спазване на изискванията на чл. 202 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК. В този смисъл не несподелими са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, обосновани с това, че съдът не е възприел безкритично заключението на вещото лице. Съдът не е обвързан от заключението на експерта. Задължението му се простира до това експертизата да бъде обсъдена заедно с останалите доказателства по делото, което е направено видно от мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал заключението на вещото лице, като се е обосновал за това.

При осъществената от настоящата инстанция проверка на съдебния акт, като неоснователно се преценява твърдението, че формалното разпределение на доказателстваната тежест е довело до постановяване на необосновано решение. Дори да приемем, че разпределението на доказателствената тежест с разпореждането от 09.05.2018 г. е бланкетно и формално, то не се е отразило върху правото на защита на дружеството. Формалното разпределение на доказателствената тежест би имало значение, ако в следствие на това по делото са останали неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, а съдът основава заключенията си като се позовава на доказателствената тежест. Непредставянето на доказателства, които се изискват от ревизираното лице още от органите по приходите не е свързано със задължението на съда да разпредели и укаже на жалбоподателя за кои факти и обстоятелства не сочи доказателства.

Не се споделя и твърдението, че изискването за съставяне на графици е относимо само за тези работодатели, които са организирали работния процес при условията на сумарно работно време по см. на чл. 142, ал. 2 от КТ, а в настоящият случай това не е така. При провеждане на ревизия по особения ред, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на органите по приходите се считат за верни до доказване на противното. Ето защо вместо да твърди, че не попада в хипотезата на изготвяне на графици за работа при условията на чл. 9а от НРВПО, данъчно задълженото лице е следвало да представи такива доказателства от които да е видно, че реално е имал кадровата възможност да осъществява жива охрана на предоставените обекти и това е можело да стане при условията на сключени трудови договори с намалено работно време. Такива доказателстава не са представени.

Наведените аргументи относно неправилната преценка на доказателствата и възраженията относно приетите документи от проверката на ИТ –Благоевград са поддържани и в хода на административното производство и пред АССГ. Същите се навеждат и пред касационната инстанция. Мотивите изложени от решаващият състав на първоинстнацинния съд се споделят и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. от АПК.

Приложените с касационната жалба доказателства не променят направения от АССГ извод за законосъобразност на ревизионния акт. Начислените задължения за осигуровки,УПФ и ЗЗО, се отнасят за лицата, които са осъществявали присъствена/жива охрана по договори на дружеството и за конкретни периоди от време. Приложените фактури и договори само установяват, че това е било така. Същите обаче не опровергават правилните изводи на първоинстанционния съд, че в дружеството са назначавани на трудов договор лица на 4 часов работен ден, а са осъществявали трудови функции на пълен работен ден, при осем часов режим на работа.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на „СОД – 2004“ЕООД като неоснователна, АССГ е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците наведени от касатора, поради което същото следва ад бъде оставено в сила,

При този изход на спора в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 1346.09 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 483 от 23.01.2020г., постановено по адм. д.№ 2040 по описа на Административен съд София град за 2018 г.

ОСЪЖДА „СОД-2004“ЕООД, ЕИК 101667656, със седалище и адрес на управление:гр. П., ул.Г. Д, №12 представлявано от К.И-управител, да заплати на Национална агенция по приходите – гр. С. разноски за настоящото производство в размер на 1346.09 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.