Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Рувитекс индъстри“ АД, чрез процесуален представител адв. Г.Н, срещу Решение № 1673 от 14.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2419/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000217000731-091-001/29.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 163/30.07.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Бургас, с който на „Рувитекс индъстри“ АД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12. 2016г., м. 01.2017 г. и м. 02.2017 г. в общ размер на 364 184, 70 лв. и лихви в размер на 47 801, 58 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от „МКМ Трейд“ ЕООД.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според него отказът на данъчните органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на „Рувитекс индъстри“ АД по процесните доставки противоречи на събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. От представените по делото писмени доказателства, включително и от приетата съдебно – счетоводна експертиза (ССчЕ), според касатора, безспорно се установява транспортирането на процесните стоки, заприходяването им, влагането им в производството на ревизираното дружество и извършването на последващи облагаеми доставки с готовата продукция. В тази връзка счита, че съдът неправилно не кредитира като достоверни дадените в хода на производството свидетелски показания. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по подобни казуси. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество...