О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60778

Гр.София, 15.11.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря.. ., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.2559 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народното събрание на Р. Б срещу решение №.260563/26.01.21 по г. д.№.16503/19 на СГС, ІІ А състав – с което е потвърдено решение №.170118/8.07.19 по г. д.№.81487/18 на СРС, 27с., за осъждане на касатора да плати на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 22 ал. 4 ЗКС 8355, 77лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.18 до окончателното изплащане, както и 2273, 72лв. лихви за забава за периода 28.12.15-27.12.18, със съответно произнасяне по разноските.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение съдът е приел, че предявеният иск е допустим и основателен. Посочил е, че отговорността на държавата може да бъде реализирана чрез предявен срещу нея иск, а в случаите, когато това е допустимо, и чрез иск против причинилия увреждането неин орган - който има качеството на процесуален субституент. Тогава държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него решение. Когато вредите са причинени от...