Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.Д против решение № 2153 от 14.02.2019 г. по адм. дело № 4243 /2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 8121К-2152/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 9 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) и § 69 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗИД ЗМВР) е назначен на длъжност „старши експерт“/УССД, експертно ниво 6 по Класификатора на длъжностите в администрацията, в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пазарджик за неопределено време, считано от 01.02.2017 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено в съответствие с материалния закон.
Първоинстанционният състав правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е издаден от компетентен съгласно чл. 158 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) административен орган, в предвидената в чл. 11 вр. с чл. 9 ЗДСл форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл тричленният състав правилно отбелязва, че преобразуването на служебното правоотношение на жалбоподателя с оспорената заповед е предприето на основание предвидено в закона (§ 69 от ПЗР на ЗИД ЗМВР), като специална процедура за това и задължение за уведомяване на служителя не са предвидени. Ето защо доводът на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 168, ал. 4 АПК е неоснователен.
По делото е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност началник на сектор „Управление на собствеността и социални дейности“ със специфично наименование „главен инспектор“ в ОДМВР - Пазарджик (заповед № 8121К-915/ 30.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи). С последваща заповед № 8121К-2152/ 06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, предмет на оспорване в настоящото производство, същият е назначен на основание чл. 9 ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИД ЗМВР на длъжност „старши експерт“/УССД, експертно ниво 6 по Класификатора на длъжностите в администрацията, в сектор „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“ към отдел „Административен“ при ОДМВР – Пазарджик за неопределено време, считано от 01.02.2017 г.
При тези факти тричленният състав правилно приема, че заповедта е съобразена с приложимото материално право, според което служебните правоотношения на посочените в §86 от ПЗР на МВР държавни служители по ЗМВР се преобразуват в такива по ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), без да е необходимо прекратяването им. В съответствие с разпоредбата на § 69, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗМВР съдът приема, че изискванията за преобразуване на служебното правоотношение на Димов в такива по ЗДСл са изпълнени. При спазване на изискванията на §69, ал. 3 ПЗР ЗИДЗМВР служителят е назначен на определена за заемане по ЗДСл длъжност в съответната структура – ОДМВР – Пазарджик. При назначаването са определени съответният минимален ранг за длъжността, както и основна заплата, която в случая е по – висока от определеното към датата на влизане в сила на закона възнаграждение по ЗМВР, като са съобразени заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 (§ 69, ал. 5 и ал. 6 П. З. З.). Поради изложеното правилно съдът приема, че при издаването на оспорената заповед изискванията на § 69 от ПЗР на ЗИД МВР са спазени, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.
Възраженията за постановяване на оспорената заповед в нарушение на §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ бр. 14/ 2015 г.), правилно са приети от тричленния състав на Върховния административен съд за неоснователни. Аргументирано е преценено, че статусът на Димов като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е отчетен при преобразуване на служебното правоотношение на основание приетия по - късно § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ бр. 81/2016г.).
Рангът на служителя е определен съобразно предвиденото в § 69, ал. 5 ПЗР на ЗИД ЗМВР. Придобият преди преобразуването на правоотношението стаж в МВР правилно не е взет предвид при определяне на ранга на служителя, тъй като не се обхваща о изискванията на цитираната по - горе разпоредба, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни.
Възражението, че с преобразуване на служебното правоотношение Димов търпи неблагоприятни последици, тъй като са променени основни елементи на правоотношението му с МВР, също е неоснователно. В този смисъл тричленният състав правилно анализира понятията „преобразувам“ и „назначавам“. Тълкуването на термините е направено съобразно възприетото в решение № 8 от 27.06.2017 г. по к. дело № 18/ 2017 г. на Конституционния съд на Р.Б.И в тази насока съображения се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Определената в оспорената заповед длъжност „старши експерт“ е в съответствие с чл. 3, ал. 9, т. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията за структури по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, каквито са областните дирекции на МВР. Същата е съобразена и с притежаваната на жалбоподателя квалификационна степен и образование.
Доводът на касационния жалбоподател, че служебното правоотношение е следвало да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 ЗМВР, също не обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Административният акт е издаден на основанието, предвидено с § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР, и е насочен към гарантиране на правата на заварените от законодателните промени държавни служители в МВР, като създава възможност същите да продължат да изпълняват задълженията си при спазване изискванията на Закона на администрацията и на ЗДСл, при минимално затрудняване на дейността на съответната административна структура на МВР. В този смисъл са мотивите на решение № 8 от 27.06.2017 г. по к. дело № 18/ 2017 г. на Конституционния съд на Р.Б.О това следва да се посочи, че ако жалбоподателятдействително счита, че служебното му правоотношение е следвало да бъде прекратено, е разполагал и разполага с възможност да предприеме едностранно действия в този смисъл.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, а изводите на съда за законосъобразност на обжалваната заповед са подробно аргументирани с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо твърденията на касационния жалбоподател, че направените от него възражения не са обсъдени от съдебния състав, а постановеното решение не съдържа мотиви, са неоснователни.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2153/14.02.2019 г. по адм. дело № 4243/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение. Решението е окончателно.