Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на И.Б против решение № 6984 от 23.11.2018 г. по адм. дело № 9553/2018 г. на Административен съд София – град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител, поддържа становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на И.Б против заповед № 513з-6301/16.08.2018 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца.

Съдът е установил следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят И.Б е старши разследващ полицай в 05 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, група "Разследване на криминални престъпления".

На 27.03.2018 г. до началника на 05 Районно управление – СДВР, с копие до началника на отдел "Разследване" – СДВР, е получено постановление от 26.03.2018 г. по пр. пр. №41555/2016 г., издадено от прокурора при Софийска районна прокуратура В.Ж, относно неизпълнение на служебните задължения във връзка с работата по досъдебно производство №2049/2016 г. по описа на 05 РУ при СДВР, пр. пр. №41555/2016 г. по описа на СРП, по което въпреки че били извършени всички действия по разследването, същото не е докладвано по реда на чл. 219 НПК, като срокът за разследване е изтекъл и не е депозирано искане за удължаването му.

По повод сигнала вх. №513000-14012/27.03.2018 г по описа на СДВР, съдържащ се в постановление от 26.03.2018 г. по пр. пр. №41555/2016 г. е извършена проверка, която е приключила със справка рег.№ 513р-47537 от 04.06.2018 г., с която се предлага Ботев да бъда наказан с "порицание" за срок от шест месеца.

В справката е отразено, че в хода на воденото разследване по досъдебно производство №2049/2016 г. по описа на 05 РУ, пр. пр. №41555/2016 г. по описа на СРП, служителят е нарушил разпоредбата на чл. 234, ал. 4 НПК, според която мотивираното искане за удължаване на срока по разследването се изпраща преди изтичането на сроковете по ал. 1 - 3 и чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като не е извършвал процесуално-следствени действия, които да доведат до разкриване на обективната истина и своевременното приключване на разследването. Констатирано е също така, че Ботев е нарушил основни длъжностни задължения, произтичащи от специфичната му длъжностна характеристика.

Жалбоподателят е дал писмено обяснение до директора на СДВР на 14.08.2018 г., в което заявява, че не е извършил нито едно процесуално-следствено действие по делото съгласно принципа за безпристрастност при водене на разследването, което обяснява с обстоятелството, че същият е втори братовчед по бащина линия със свидетеля по делото – лицето Н.П.

На 16.08.2018 г. директорът на СДВР е издал оспорената заповед № 513з-6301, с която на Ботев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и неизпълнение на служебни задължения - нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР.

Съдът е описал подробно в мотивите на решението всички установени процесуални действия и бездействия на служителя при разследването по цитираното досъдебно производство. Обсъдил е представената по делото специфична длъжностна характеристика на длъжността старши разследващ полицай в сектор "Разследване" към Районно управление при СДВР, утвърдена със заповед рег.№ 513з-3721/11.06.2015 година. В резултат на направения анализ на данните по административната преписка и събрания по делото доказателствен материал е достигнал до извод, че не е налице някое от основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения административен акт.

Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

В заповедта са описани релевантните фактически и правни обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

Съдът е отхвърлил като неоснователно оплакването за нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Приел е, че дисциплинарно наказващият орган е установил, че е извършено нарушение и кой е нарушителят с получаването на справка рег. № 513р-47537/04.06.2018 г., т. е. от датата на постъпване на справката при дисциплинарно наказващия орган - 07.06.2018 г. може да се счита дисциплинарното нарушение за открито. Оспорената заповед № 513з-6301 е издадена на 16.08.2018 г., т. е. в рамките на двумесечния преклузивен срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, с оглед правилото на чл. 195, ал. 3 ЗМВР.

Посочил е, че съгласно специфичната си длъжностна характеристика Ботев е бил длъжен да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, както и да събере доказателства и извърши необходимите действия, съобразно НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) за разкриване на обективната истина, както и че при осъществяване на дейността си е следвало да се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в Конституцията, разпоредбите на НК, НПК, АПК, ЗМВР и ППЗМВР, постановленията и тълкувателните решения на ВКС, писмените указания на прокурора във връзка с водените досъдебни производства. Приел е, че с бездействието си не е изпълнил тези свои основни задължения, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР и се предвижда дисциплинарно наказание "порицание".

Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания резултат.

Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е оценил данните по преписката и е достигнал до погрешен извод, че при провеждане на разследване по досъдебното производство е бездействал и не е изпълнил задълженията си, тъй като същото не му е разпределено по надлежния ред, а и по отношение на него са били налице и основания за отвод. Твърди, че противно на приетото от съда, сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в които следва да се проведе дисциплинарно производство и се наложи дисциплинарно наказание, в случая са изтекли и заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Съдът правилно е приел, че при издаване на обжалвания акт са спазени изискванията за форма и съдържание, предвидени в закона.

В заповедта подробно е описано процесуалното бездействие на служителя по разследването на досъдебно производство №2049/2016 г. по описа на 05 Районно управление – СДВР, пр. пр. №41555/2016 г. по описа на СРП. Посочено е, че с резолюция от 15.02.2018 г. досъдебно производство № 2049/2016 година по описа на 05 РУ – СДВР е преразпределено за работа на инспектор И.Б отм. ши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления" на сектор "Разследване" към 05 Районно управление при СДВР, поради отсъствие по болест на инспектор И.И.К този момент досъдебното производство е било в законов срок за разследване, удължен от СРП с 2 (два) месеца, считано от 04.01.2018 г. до 04.03.2018 година. Без да извършва каквито и да е било действия по разследването, на 26.03.2018 година, 22 (двадесет и два) дни след изтичане на срока за разследване и без да е поискал от СРП същият да бъде удължен, инспектор И.Б е депозирал докладна записка, относно основание за отвод (роднински отношения със свидетел по делото). Това действие, представляващо действие по разследването на жалбоподателя на първо място е в нарушение на член 53, ал. 2 от НПК, т. к. заявлението за отвод не е докладвано на наблюдаващия делото прокурор и съответно няма произнасяне относно основателността му, и на следващо - не санира бездействието по разследването. Служителят е бил длъжен или своевременно да си направи отвод и докладва същия по реда на чл. 53, ал. 2 НПК или да поиска удължаване на сроковете по разследването и продължи провеждане на същото. При проверката е установено, че след преразпределяне на досъдебно производство № 2049/2016 година по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 41555/2016 година по описа на СРП за работа по разследването на инспектор И.Б няма извършени процесуални действия, което е довело до допускане на изтичане на срока на разследване. В заповедта конкретно са визирани задълженията на служителя по специфична длъжностна характеристика на разследващия орган, които в случая не са изпълнени в определения срок, т. е. релевантните факти са подведени коректно към съответните правни хипотези. Ето защо, следва да се сподели становище на съда за спазване на изискванията за форма и съдържание при издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като е преценил вярно данните по делото, правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В обсъждания казус, информация за нарушението и нарушителя е достигнала до дисциплинарно наказващия орган на датата 07.06.2018 г. със справка рег. № 513р-47537 от 04.06.2018 година. В случая от датата 07.06.2018 г. е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който изтича на 07.08.2018 година. Съдът правилно е приел, че по делото са налице данни за спиране на срока по чл. 195, ал. 3 ЗМВР. Срокът е прекъснат за 5 работни дни платен годишен отпуск през месец юни от 04.06.2018 г. до 08.06.2018 г., включително и за 10 работни дни платен годишен отпуск за времето от 16.07.2018 г. до 27.07.2018 година - т. е. налице е прекъсване на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР с общо 13 дни, поради което същият не е изтекъл на 07.08.2018 г., а на 20.08.2018 година. Оспорената заповед е издадена на 16.08.2018 г., което е в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

Изводът на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед е съответен на доказателствения материал по делото. Задълженията на разследващия орган за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване са предвидени в чл. 203 НПК. От данните по преписката съдът е извел правилен извод, че служителят не е извършвал необходимите процесуални действия в съответствие с изискванията на закона да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, като в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, ръководен от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора – арг. чл. 203, ал. 1 и 2 НПК. При подробно отразени в заповедта факти, съответни на установеното в хода на дисциплинарното производството, обсъдени и основателно кредитирани от съда, трябва да се сподели изводът, че служителят е проявил бездействие - не е изпълнил задълженията си на разследващ полицай, произтичащи от процесуалните закони и установени в специфичната длъжностна характеристика да проведе своевременно необходимите процесуални действия насочени към откриване на извършителите на инкриминираните деяния, съобразно дадените му указания от наблюдаващия прокурор.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, релевиран в касационната жалба, че не е установено, че досъдебно производство №2049/2016 г. по описа на 05 Районно управление – СДВР, пр. пр. №41555/2016 г. по описа на СРП е преразпределено за работа на същия по надлежна ред и за него не е възникнало задължение за извършване на процесуално-следствени действия по процесното досъдебно производство. Според данните по дисциплинарната преписка, с резолюция на г-н Й.С от 15.02.2018 г. досъдебното производство № 2049/2016 година по описа на 05 РУ – СДВР е разпределено на жалбоподателя, поради болничен на колегата му И.И.О по разследването, какъвто е И.Б, съгласно специфична длъжностна характеристика на длъжността старши разследващ полицай в сектор "Разследване" към Районно управление при СДВР, утвърдена със заповед рег.№ 513з-3721/11.06.2015 г., са длъжни да извършват процесуално-следствените действия в рамките на предвидените в закона срокове, първоначалният от които по определение на чл. 234, ал. 1 НПК е двумесечен. Законовите срокове са решаващи, т. к. действия по разследването, извършени извън сроковете по чл. 234, ал. 1 – 3 НПК не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата – по арг. чл. 234, ал. 7 НПК. Видно от материалите по делото, служителят е проявил процесуално бездействие в рамките на удължения срок за разследване, в което се състои дисциплинарното нарушение. Съдът правилно е счел, че дисциплинарното нарушение е установено фактически и юридическите факти точно са субсумирани в хипотезите на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР.

Следва да се сподели също извода на съда относно спазването на правилата и критериите по чл. 206, ал. 1 – 4 ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание на служителя.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорената пред първата инстанция заповед.

Водим от горното и на основани чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6984/23.11.2018 г. по адм. дело № 9553/2018 г. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА И.Б да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Подписвам решението с особено мнение. Считам, че касационната жалба е недопустима. Съгласно чл. 211, изр. 3 от ЗМВР (редакция обн. – ДВ, бр. 77/ 2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване. Според § 149, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (редакция, обн. – ДВ, бр. 77/ 2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) само образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред. Настоящото дело е образувано след 01.01.2019 г. – на 08.02.2019г., поради което за него не е приложимо това изключение от принципа за незабавно влизане в сила на процесуалните правни норми. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като подадена срещу необжалваем съдебен акт, а производството по делото прекратено.

М.Н