Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „ Кенди стар” ЕООД, гр. П., чрез процесуален представител, срещу Решение № 122 от 17.01.2019г., постановено по адм. д. № 2850/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001617006521- 091-001 от 20.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 470 от 13.08.2018 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ ОДОП/- Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 73 327, 07 лева и лихви за забава в размер на 29 098, 23 лв, както и допълнително е установен корпоративен данък за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в размер съответно на 28, 66 лв., 6 916, 67 лв., 3 074, 46 лв. и 580, 38 лв., ведно с лихви за забава в размер на 4 117, 66 лв.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не са установени основанията по чл. 122 ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК за провеждане на облагането по аналог, както и, че не е извършен обстоен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Намира, че констатациите за неотчетени от дружеството покупки и извършени последващи продажби с цел укриване на обороти не са подкрепени с доказателства. Акцентира върху отхвърлянето на искането му за провеждане на допълнителна съдебно - счетоводна експертиза. Счита, че не...