Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Б. П. И“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от управителя, против решение № 1352 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 366/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2015-1-1/ 30.06.2015 г. на главен инспектор в дирекция „Приходи“ при община Р., потвърден с решение № 70 00-490/4/ от 02.09.2015 г. на директора на дирекция „Приходи“ при община Р., в частта, в която са установени задължения за 2014 г., за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за сумата от 14 401, 77 лв. (от която сума внесена - 8 332, 43 лв., останала незаплатена и дължима главница - 6 069, 34 лв., дължима лихва за просрочие – 484, 79 лв.) и такса битови отпадъци (ТБО) за сумата от 49 926, 12 лв. (от която сума внесена - 28 885, 84 лв., останала незаплатена и дължима главница - 21 040, 28 лв., дължима лихва за просрочие -1 680, 60 лв.). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че при определяне на задълженията не са взети предвид всички подадени декларации. Подадените декларации с вх. № 640 и 641 заявяват промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 14 ал. 3 ЗМДТ, а не са коригиращи по смисъла на чл. 104 ал. 3 ДОПК. Хипотезата на чл. 104, ал. 3 ДОПК се отнася само и единствено за коригиращи декларации. Искането да се извърши корекция на задълженията е направено въз основа на счетоводно записване, а не...