Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323, ал. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по касационна жалба на К.Д - прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу решение № 80 от 04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 4867 / 2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решението по т. 2 от протокол № 7 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 07.03.2018 г., потвърждаващо наложеното със заповед № 118 / 15.01.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – „забележка“.
Изложените съображения за нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 187, т. 1 от КТ, чл. 210, чл. 211, чл. 311 и чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Пта колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил касационната жалба в писмено становище.
Ответникът административният ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура е оспорил касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав, я намери за основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, прието по т. 2 от протокол № 7 от проведено заседание на 07.03.2018 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното със заповед № 118/15.01.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – „забележка“, на К.Д - прокурор в Софийска градска прокуратура.
Дисциплинарното нарушение се състои в отсъствие на жалбоподателя от работа сутринта на 10.11.2017 г. до 11.45 часа, без да е посочил извинителна причина, което е станало причина да не изпълни в срок задълженията си на дежурен прокурор в сектор 02 „Криминален“ по досъдебно производство № 323/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 25269/2017 г. по описа на СГП. С поведението си е създал опасност от възпрепятстване на разследването по конкретното досъдебно производство. Нарушил е и заповед № 363/31.01.2017 г. на градския прокурор на СГП за контрол на работното време чрез регистриране с магнитна карта.
Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31.01.2017 г. на КС по к. д. № 6/2016 г.). Независимо от спецификите на правоотношенията магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, изпълняват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Продължителността на работния ден и полагането на труд през установеното работно време е сред основните елементи на правоотношението, произтичащо от издадения от административния ръководител акт за заемане на длъжността, встъпване в длъжност и изпълнение на функциите на магистрата. Индиция за такова тълкуване е и разпоредбата на чл. 210, т. 3 от ЗСВ, която задължава съдиите, прокурорите и следователите при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. Извършеното дисциплинарно нарушение е квалифицирано по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения.
На основание чл. 313, ал. 1 от ЗСВ наказващият орган преди да наложи дисциплинарно наказание е длъжен да изслуша привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или да приеме писмените му обяснения. Изслушването или приемането на писмените обяснения на дисциплинарно привлечения магистрат е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Целта на закона е да се осигури всестранно изясняване на спорните факти от значение за дисциплинарната отговорност и да се гарантира в пълен обем правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице. Ако процесуалното изискване по чл. 313, ал. 1 от ЗСВ не бъде изпълнено, разпоредбата на чл. 313, ал. 2 от ЗСВ предвижда отмяна на наложеното дисциплинарно наказание само на това основание, без съдът да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да даде обяснения или да бъде изслушано.
В разглеждания случай наказващият орган – административният ръководител – градски прокурор на СГП, не е изслушал жалбоподателя и не е изискал от него да представи писмени обяснения. Дисциплинарното производство е проведено по процесуалните правила, разписани във Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарни производства, утвърдени със заповед № 238/28.01.2015 г. на административния ръководител на СГП. В. В правила не е предвидено наказващият орган преди да наложи дисциплинарно наказание да изслуша привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или да приеме писмените му обяснения, както го задължава законът.
Вътрешни актове по чл. 13 от АПК, които не съответстват на императивни норми от по-висок ранг, водят до несъвместими със закона административни практики и не следва да се прилагат. В случая обаче се установява, че и изискванията на вътрешнослужебните правила не са били спазени. Съгласно чл. 13, ал. 3 от Вътрешните правила след изясняване на фактите и обстоятелствата по дисциплинарното дело дисциплинарно разследващата комисия (в случая включваща трима зам. градски прокурори) съставя обобщена справка от проведеното дисциплинарно производство, в която установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание, и предлага вида на наказанието. Дисциплинарно разследващият орган запознава привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговия защитник с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство, като им осигурява възможност за даване на обяснения.
Дисциплинарното разследване е приключило с издаване на становище с характер на обобщена справка с адм. № 716/2017 г. от 29.12.2017 г., подписано от тримата члена на дисциплинарно разследващата комисия, с което на административния ръководител е предложено на прокурор Димитров да бъде наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Становището е връчено на дисциплинарно привлечения прокурор на 04.01.2018 г., но в отправената писмена покана за запознаване с обобщена справка не му е указано и не му предоставена възможност да даде устни или писмени обяснения. Съгласно протокол № 1 от 20.12.2017 г. такава възможност комисията е дала на прокурор Димитров в хода на дисциплинарното разследване на 19.12.2017 г., но той е заявил, че няма да дава обяснения и е поискал събиране на нови доказателства. Протоколът, който е подписан на следващия ден само от тримата члена на комисията и е оспорен от жалбоподателя, няма доказателствена стойност за удостовереното с него обстоятелство, което не удовлетворява не само изискването на закона, но и изискването на Вътрешните правила за изслушване след приключване на дисциплинарното дирене с изготвянето на обобщена справка.
Неосигурената възможност на дисциплинарно привлеченото лице да бъде изслушано или да даде писмени обяснения пред наказващия орган е най-вероятната причина за последвалата липса на мотиви в оспорената заповед по основните му възражения в хода на дисциплинарното производство, а именно, че на 10.11.2018 г. се е явило навреме на работа, изпълнявало е служебни задачи в канцелариите в административната сграда и временното му отсъствие от кабинета не е създало опасност за разследването.
Допуснатото нарушение на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ е нормативно квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на дисциплинарнонаказващия акт като незаконосъобразен. Като не е съобразила нормата на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ, Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е издала незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна, без да се разглежда спорът по същество.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният акт бъде отменен като издаден в нарушение на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия – петчленен състав, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 80 от 04.01.2019 г., постановено по адм. дело № 4867/2018 г. на Върховния административен съд, шесто отделение - тричленен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, прието по т. 2 от протокол № 7 от проведено заседание на 07.03.2018 г., с което е потвърдено наложеното със заповед № 118 от 15.01.2018 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание „забележка“ на К.Д - прокурор в Софийска градска прокуратура.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.