Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Сали, действащ като ЕТ "Екиз - А. Сали", чрез адв.. К против решение № 145/27.12.2018 г. по адм. д. № 333/2018 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт № Р-03002717007097-091-001/12.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 212/04.09.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. при ЦУ на НАП. С РА са установени в тежест на ЕТ задължения по ЗДДС за периода от м. 11.2016 г. до м. 09.2017 г. в размер на 5724, 16 лв. - главница и лихви върху главницата 594, 47 лв., както и задължения за данък върху дохода по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 478, 33 лв. и лихва върху главницата 54, 22 лева. Касаторът сочи доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е изложил необосновани констатации за наличие на фактически и правни основания за извършване на процесната ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и е формулирал неправилни изводи относно реална доставка на родово-определени стоки с получател ревизираното лице само въз основа на данъчни фактури, които са неподписани. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността...