Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. В, срещу решение № 2299 от 15.11.2016 г., постановено по адм. д. № 2167/2016 г. по описа на Административен съд (АС) Варна, с което е отменен мълчалив отказ по заявление вх. № ДОИ16000086ВН от 09.06.2016 г. на Сдружение с нестопанска цел „[ЮЛ]“ и делото, като преписка, е върнато за произнасяне. Касаторът счита решението за неправилно поради неправилно приложение на закона. Поддържа, че исканата информация не попада под разпоредбите на ЗДОИ, поради което са налице фактически и правни основания за отказ за предоставяне на достъп до информация. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването.

Касаторът обжалва и определение № 227/30.01.2017 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането му за отмяна на наложената на основание чл. 92а ГПК глоба в размер на 50 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 152, ал. 2 АПК, станало причина за забавяне на производството по делото. Поддържа, че жалбоподателят с неотносимото изискване на служебна кореспонденция е причината за отлагане на делото. Счита, че коректно е изпълнил съдебните указания, поради което наложената глоба е несправедлива.

О. С с нестопанска цел [ЮЛ] оспорва касационната жалба и не взема становище по частната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на обжалваното решение в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

СНЦ „[ЮЛ]“ е сезирало кмета на О. В със заявление вх.№ ДОИ16000086ВН от 09.06.2016 г. за предоставяне на информация относно „правното основание за забрана от секретаря на О. В...