Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. И. К. от гр. [населено място], подадена чрез адв. М. П., срещу решение № 4214/22.06.2017 г., постановено по адм. дело № 12220/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № Р - 2210 - 1311304 - 091 - 001 от 28.08.2015 г., издаден от Р. Б. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София - град, частично изменен и потвърден в оспорваната част с решение № 1753 от 19.11.2015 г. на директора на Д”ОДОП” - София при ЦУ на НАП.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Според касатора съдът е преповторил изцяло фактическата обстановка, установена от органите на НАП в ревизионното производство, като няма нито един факт или доказателство, което е приложено от него и да е попаднало в тази установена от съда обстановка. Твърди, че е представила много доказателства, които не са били оспорени от насрещната страна и те са съдържали данни за наличие на суми по банкови сметки на нея и съпруга й, както и за имотното състояние на нейната майка и др. Според касатора тези доказателства са от основно значение за изхода на делото, но те дори не били обсъдени от първоинстанционния съд. Твърди, че решението е и необосновано, тъй като не са взети предвид всички правонорелевантни факти, а само са преповторени изцяло тезите на органите по приходите, изложени в ревизионния акт. Оспорва изводите на съда във връзка с размера на началното салдо и некредитирането на заключението...