Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния представител адв. С. Д., срещу решение № 965 от 08.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1180 по описа за 2016 г. на Административен съд-Пловдив /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 16002615004109-091-001/22.01.2016 г. потвърден с Решение № 285 от 25.04.2016 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/-гр. П. при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 61 920.10 лв. и прилежащи лихви в размер на 7 355.22 лв. и допълнително установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 30 670.45 лв. и лихви 2 608.48 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната част с присъждане на направените разноски за две инстанции.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си гл. юрк. С. излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната...