Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Ообразувано е по касациона жалба, подадена от Т. Б. Г. против решение № 476/15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 461/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-04000416005869-091-001/07.03.2017 г. на ТД на НАП - гр. В. Т, потвърден с Решение № 145/29.05.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. Т при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 15 445, 44 лв., в това число деклариран, но невнесен данък за 2011 г. в размер на 1 305, 00 лв. и лихви в размер на 5 184, 78 лв.

Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение Претендира разноски .

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Предмет на обжалване пред АС - В. Т е бил ревизионен акт № Р- 04000416005869-091-001/07.03.2017 г. на ТД на НАП - гр. В. Т, потвърден с Решение № 145/29.05.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. Т при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 15 445, 44 лв., в това число деклариран, но невнесен данък за 2011 г. в размер на 1 305, 00 лв. и лихви в размер на 5 184, 78 лв.

С решението си...