Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за личните данни /КЗД/ против решение № 7083/18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 8749/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отменено нейно решение № Ж-1042/2014 от 30.07.2015 г.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените по делото разноски - възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът - [фирма], със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. оспорва касационната жалба.

Ответниците - В. Т. С. от [населено място], [фирма] - [населено място] и [фирма] [населено място] не са взели становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната и частната жалби и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното:

Касационната жалба са подадена в сроковете по чл. 211, ал. 1 и по чл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение е отменено изцяло решение № Ж-1042/2014 от 30.07.2015 г. на КЗД, в частта, с което е обявена жалба, рег. № Ж-1042/20.11.2014 година, подадена от В. Т. С., за основателна и на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД е наложена на [фирма], в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1 700 лева, за нарушение на чл. 23, ал.ЗЗЛД.

Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти по делото:

На 09.04.2009г. [фирма],открива като титуляр банкова сметка в [фирма] и упълномощава лицето В. Т. С. с разпоредителни правомощия по банковата сметка. ЕТ е собственост на лицето Д. Т. Н., с адрес на управление в [населено място], [улица],вх."Г",ет. 2, ап. 6.

Установено е също така, че на основание договор за услуги по събиране на вземания от 06.08.2009г. и тристранно споразумение от 27.03.2014г., [фирма] възлага на [фирма] да организира извънсъдебни действия за събиране на вземания, включващи главница, лихва, разноски, такси, комисионни и др. на банката от трети лца - длъжници.

Сочи се, че задължение на [фирма] към жалбоподателя, възникнало поради непогасени задължения за дължими такси за обслужване на сметката, задължението е възложено на колекторска фирма с възлагателен файл. В него са посочени титуляра на сметката - ЕТ, лицата със спесимен - В. Т. С. и Д. Т. Н., с посочени два телефонни номера. Тези данни са предоставени от Д. Н. на [фирма] при искането за разкриване на банкова сметка.

В изпълнение на договорните си задължени [фирма]- изпраща на адрес [населено място], [улица],вх."Г",ет. 2, ап. 6 писма адресирани до ЕТ и посочен адресат - В. Т. С..

Във връзка с получените писма и по повод проведени телефонни разговори с нея по повод задълженията на ЕТ, В. С. подава жалба до КЗЛД, с твърдение за незаконно обработване на личните й данни, въз основа на което е образувана проверка, приключила с оспорения пред първоинстанционния съд акт.

При така обсъдените доказателства АССГ правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за форма и на административно производствените правила.

Неправилни са обаче изводите му за наличие на допуснато нарушение на материалноправните норми и за недоказаност на установените от КЗЛД нарушения на разпоредбите на ЗЗЛД.

Необосновани са изводите на АССГ, че административният акт не съответства на материалноправните изисквания на закона и извършеното нарушение от страна на жалбоподателя е неправилно квалифицирано от КЗЛД като нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД.

Решаващият извод на съда е, че с предоставянето на личните данни на С. от страна на банката на трето лице - колекторска фирма - представлява допълнително обработване на лични данни, което е несъвместимо с целите за коти личните данни са били събрани и представлява нарушение на чл. 2, ал. 2 1т. 2 ЗЗЛД, но не е нарушение на чл. 23, ал. 1с. закон.

Неправилен извод на съда, несподелян от настоящата инстанция.

Съдържанието на сочените законови разпоредби, е следното:

Ал. 2 на чл. 2, т. 2 -Личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели, с изключение на случаите, изрично предвидени в този закон;

Чл. 23, ал. 1 -Администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Администраторът на лични данни определя срокове за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаване на личните данни.

Анализът на събраните пред първоинстанционния съд доказателства сочи, че в конкретиката на разглежданият спор, установимост и доказаност на нарушението от страна на администратора на лични данни именно на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. [фирма]- в случая не е предприела необходимите мерки за да защити личните данни на С.,като е предоставила "ан блок" цялата налична при себе си информация на колекторската фирма.

След като е установила нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, в унисон с правомощията си по закон - КЗЛД е санкционирала нарушителя. Ирелевантно е, дали в случая са допуснати и нарушения на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД и компетентния орган е санкционирал същите.

Предвид на изложеното, като е отменил решението на КЗЛД, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него касационната инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на [фирма]- срещу оспореното решение на КЗЛД.

Съобразно изхода на делото пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на касатора, на същият следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева за тази инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7083/18.11.2015 г., постановено по адм. дело № 8749/2015 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], със седалище [населено място] срещу решение № Ж-1042/2014 от 30.07.2015 г. на Комисията за защита на личните данни.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисия за защита на личните данни, [населено място], сумата от 100.00 (сто) лева разноски по делото, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване..