Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП против решение № 457/26.01.2016 г., постановено по адм. дело № 2522/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявения от Директора на дирекция „ОДОП“ София иск да бъде обявена частична нищожност на решение № 754/22.01.2015 г., постановено по адм. дело №15142/2014г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, в частта с която се постановява връщане на преписката на Директора на „ОДОП“ София при ЦУ на НАП за произнасяне по жалба по административен ред вх. №1162/01.02.2012 г., съобразно правомощията му по чл. 147, респективно 155 от ДОПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост. Иска се неговата отмяна и прогласяване на частична нищожност на решение № 754/22.01.2015 г., постановено по адм. дело №15142/2014г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав.

Ответникът С. А. Р. оспорва жалбата в писмен отговор.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспореното решение за изцяло законосъобразно, и не са налице основания за прогласяване на исканата нищожност. Решението е неправилно.

В правната теория липсва определение за нищожност на съдебните решения, поради което съдържанието на това понятие следва да бъде изведено по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение и макар да...