Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА МАВРОД. Х. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от съдиятаД. М. по адм. дело № 9708/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по касационна жалба на „Д. К. ООД, с ЕИК[ЕИК], подадена чрез пълномощника му – адв. Л. - Нейкова, против решение № 3949 от 16.06.2021 г. по адм. дело № 14183/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.010-0374/3 от 03.12.2019г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с което не са верифицирани разходите по Искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.02.2019г. – 01.09.2019г. по проект Социално предприятие в сферата на електронната търговия с №BG05М90Р001-2.010-0374, с обща стойност на искането за плащане 60 411,27 лв.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С решението си съдът е отхвърлил жалбата на „Д. К. ООД срещу Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.010-0374/3 от 03.12.2019г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с което не са верифицирани разходите по Искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.02.2019г. – 01.09.2019г. по проект Социално предприятие в сферата на електронната търговия с №BG05М90Р001-2.010-0374, с обща стойност на искането за плащане 60 411,27 лв. на основание чл. 64, ал. 1 предл. второ от Закона за управление на средствата от европейските структурни и ивнестиционни фондове.

За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил, че във връзка с искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.02.2019 г. -01.09.2020 г. по проект Социално предприятие в сферата на електронната търговия с №BG05М90Р001-2.010-0374 с обща стойност на искането за плащане 60 411,27 лв., на основание чл. 64, ал. 1 предл. второ ЗУСЕСИФ, не са верифицирани разходите. В мотивите към адм акт е посочено, че в рамките на срока за верификация, от страна на УО на ОПРЧР са извършени две проверки на място, които са установили, че в социалното предприятие не присъстват лица на работните си места, както и, че е установено противоречие между документите, приложени към искането за плащане и реално констатираната обстановка. Изведено е заключение, че УО не може да добие разумна увереност в коректното изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП и по-конкретно – в съществуването на предвиденото по проекта социално предприятие и съответствието на изпълнението с националното законодателство.

Посочено е в решението че „ в тази връзка е регистриран сигнал за нередност в регистъра на нередностите в ОП РЧР, поради което на основание – чл.64 ал.1 пр.2 ЗУСЕСИФ УО на ОП РЧР не верифицира разходите по искане за плащане № 2 за съответния отчетен период.

По делото са представени и приети като доказателство разпечатки от ИСУН 2020, актуални към 20.12.2019г. и към 16.03.2021г., от съдържанието на които се установява регистриран сигнал за нередност по проект с наименование Социално предприятие в сферата на електронната търговия с № BG05М90Р001-2.010-0374, регистриран на 25.11.2019г. под № 104, с източник на сигнала – доклад от проверка на място при бенефициента за утановяване на реалното изпълнение на проекта и статус на сигнала – активен.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, с позоваване на конкретни фактически и правни основания и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението на РУО на ОПЧР Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Страните не спорят относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) и не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Спорният по делото въпрос е дали е било налице соченото от УО основание за отказ за верифициране на поисканите разходи на стойност 60 411,27 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал.1,пр.2 ЗУСЕСИФ, която е посочена като правно основание за издаване на административния акт, в случай че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира като може да бъде включен в следващо искане за плащане.

За да е законосъобразен акт, с който се отказва верификация на разход на осн. чл.64,ал.1,пр.2 ЗУСЕСИФ е необходимо УО да е установил и доказал, че към датата на издаването на акта му е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход. Това законодателно решение е пряка функция на установения в член 33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) №1296/2013, (ЕС) №1301/2013, (ЕС) №1303/2013, (ЕС) №1304/2013, (ЕС) №1309/2013, (ЕС) №1316/2013, (ЕС) №223/2014 и (ЕС №283/2014 и на Решение №541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 (Регламент 2018/1046) – идентичен по съдържание с член 30 от отменения с него Регламент (ЕС, Евратом) №966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) №1605/2002 на Съвета принцип на добро финансово управление, който с оглед на член 4, параграф 8 от Регламент №1303/2013 е задължителен за държавите членки при управление на подкрепата от Съюза.

Тогава, когато органът е открил процедура по администриране на нередност, се предполага, че той има достатъчно основания да счита, че даден разход е направен в нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, поради което е налице нередност и следователно трябва да се определи финансова корекция. С оглед на това, би било пряко нарушение на принципа на добро финансово управление изплащането на средства, за които органът знае (има достатъчно сериозно основание да счита), че са разходени незаконосъобразно.

Т.е. за да се откаже верифициране на разходи на осн. чл.64, ал.1,пр.2 ЗУСЕСИФ не е достатъчно да е налице регистриран сигнал за нередност, а е необходимо да е описано конкретното нарушение, за което е регистрирана нередността, да е посочена нейната правна квалификация, както и нейното евентуално финансово изражение.

Посочването на конкретното финансово изражение на нередността има значение и за извършване на преценка от страна на съда доколко постановеният отказ за верификация е съобразен с целта на закона, т. е. дали не е нарушена разпоредбата на чл.6 АПК, а именно дали отказаната за верификация сума е съразмерна и съответства на финансовото изражение на установената нередност и по конкретно на евентуалния размер на финансовата корекция, която би следвало да се наложи в случая.

Видно от самия акт, в него не е посочена нито конкретната правна квалификация на установената нередност, нито нарушената законова разпоредба, нито финансовото изражение на нередността - т. е. размера на финансовата корекция, която евентуално би могло да бъде определена в случая. Непосочването на цитираните по-горе обстоятелства в оспорения акт, както и липсата на данни относно тези обстятелства в административната преписка, опорочава издаденият административен акт и налага неговата отмяна, тъй като не дава възможност на съда да провери доколко е спазен един от основните принципи на АПК - чл.6, а именно дали УО при издаването на процесният акт е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, дали актът не засяга права и законни интереси на касатора в по-голяма степен от най-необходимото за целта, както и дали актът може да причини вреди на бенифициера явно несъизмерими с преследваната от закона цел.

Видно от представените по делото доказателства към настоящия момент няма никакво развитие по регистрирания сигнал две години и два месеца след неговата регистрация.

Изложеното до тук обосновава извод за незаконосъобразност на оспорения пред първата инстанция административен акт.

Като е стигнал до извод, различен от горния, АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.010-0374/3 от 03.12.2019г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с което не са верифицирани разходите по Искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.02.2019г. – 01.09.2019г. по проект Социално предприятие в сферата на електронната търговия с №BG05М90Р001-2.010-0374, с обща стойност на искането за плащане 60 411,27 лв., бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на УО за ново произнасяне.

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. На осн. чл.143, ал.1 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Дроп кингс“ООД съдебни разноски в общ размер на 3897,46 лева, от които 1087,29 лева държавни такси за двете инстанции и 2810 лева адвокатско възнаграждение след редуцирането му по реда на чл.78, ал.5 ГПК поради направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 3949 от 16.06.2021 г. по адм. дело № 14183/2019 г. по описа на Административен съд София град и вместо него постановява

ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.010-0374/3 от 03.12.2019г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с което не са верифицирани разходите по Искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.02.2019г. – 01.09.2019г. по проект Социално предприятие в сферата на електронната търговия с №BG05М90Р001-2.010-0374, с обща стойност на искането за плащане 60 411,27 лв.,

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за произнасяне по Искане за плащане № 2 от ИСУН 2020 с отчетен период 01.02.2019г. – 01.09.2019г. по проект Социално предприятие в сферата на електронната търговия с №BG05М90Р001-2.010-0374, с обща стойност на искането за плащане 60 411,27 лв.,

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, да заплати на „Дроп кингс“ ООД, ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 3897,46 лева (три хиляди осемстотин и деветдесет и седем лева и 46 стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение и държавнитакси за двете съдебни производства.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Павлина Найденова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. М. п/ Станимир Христов