Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на завеждащия "Консулска служба" в Посолството на Р. Б в [населено място], Република К., срещу решение № 1458 от 08.03.2017 г. по адм. дело № 215/2017 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменен негов отказ за издаване на виза от 22.11.2016 г. и преписката е върната за ново произнасяне по депозираното на 19.05.2016 г. заявление от К. Х., гражданин на Република К..

По подробно изложени доводи за необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяването на съдебния акт, се претендира неговата отмяна.

Ответникът - К. Х. (H. K.), гражданин на Република К., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното:

С обжалваното решение на АССГ е отменен като незаконосъобразен отказа на завеждащия консулска служба (ЗКС) в посолството в Прищина, оправомощен със заповед № 31/01.11.2012 г. на посланика на Р. Б в [населено място], Република К., за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") на К. Х., гражданин на Република К..

За да постанови този резултат съдът е приел, че атакуваният отказ е валиден, но е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон – основание за отмяна съгласно чл. 146, т. 4 АПК. Счел е, че релевантните към отказа фактически обстоятелства не се субсумират в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Посочил е, че заявителят за виза вид "D" е женен за българска гражданка, разполага със средства...