Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на О. Г. О. - П. срещу решение № 8190/20.12.2016г., постановено по адм. дело № 6154/2016г. по описа на Административен съд – София град. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт.
Ответникът – Кмет на Столична община (СО), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на О. Г. О. – П. срещу заповед №СОА16-Р208-591/25.03.2016г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) и чл. 91 от Наредба за организация на движението на територията на СО (НОДТСО) й е отказано издаване на карта за преференциално паркиране на пътни превозни средства (ППС), превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места.
При преценка на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд приема от фактическа страна, че производството е започнало по заявление с вх. №ССД16-ГР94-1213/03.02.2016г., с което жалбоподателката е сезирала кмета на СО с искане да й бъде издадена карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на паркингите общинска собственост на територията на СО. Към заявлението жалбоподателката е приложила копия от писмени документи, изчерпателно посочени в т. 1 – т. 5, за удостоверяване на съответствието й с изискванията за издаване на карта за преференциално паркиране. От приетото по делото Експертно решение (ЕР) №2650 от заседание №205/10.12.2015г. на ТЕЛК за общи заболявания към Първа многопрофилна болница за активно лечение първоинстанционният съд установява, че П. е лице с 80% ТНР. Срокът на инвалидността определен с ЕР на ТЕЛК е три години – до 01.12.2018г.
Заявлението на жалбоподателката е било разгледано на 15.04.2016г. от комисия, назначена със Заповед №СО-РД-09-01-119/24.03.2014г. на кмета на СО, изменена и допълнена със Заповед №СОА16-РД-91-71/03.02.2016г. След преценка на представените писмени документи комисията е обосновала извод, че О. П. не отговаря на изискванията за издаване на карта за преференциално паркиране, установени в чл. 91 НОДТСО. Процесната заповед е оспорена пред областния управител на област С., който е отхвърлил жалбата с Решение №07/98 от 13.05.2016г.
Първоинстанционният съд приема, че правилата, ограниченията и забраните, свързани с организацията на движението на ППС на територията на Столична община са уредени с нарочна Наредба, приета с Решение на Столичния общински съвет (СОС) №332/19.05.2005г. Режимът на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания, е установен в Раздел ІІІ.1. НОДТСО, чл. 85 – чл. 103 (приет с Решение на СОС №521 по Протокол №48/26.09.2013г.). След анализ на нормата, разписана в чл. 91, т. 1 – т. 5 НОДТСО, в която изчерпателно са посочени условията, алтернативното наличие на всяко от които е предпоставка за предоставяне на карта за преференциално паркиране, решаващият съд намира, че обжалваната заповед е съответна на действащите към момента на постановяването й материалноправни норми. Въз основа на приетото по делото ЕР на ТЕЛК, първоинстанционният съд извежда, че жалбоподателката не отговаря на нито едно от условията за предоставяне на карта за преференциално паркиране, установени в т. 2 – т. 4 на чл. 91 НОДТСО, тъй като не страда от сърдечна недостатъчност от трети или по-висок функционален клас, белодробни заболявания с втора и по-висока степен на хронична дихателна недостатъчност и/или пълна двустранна слепота, за които самостоятелно или в съвкупност са определени повече от 90% ТНР или вид и степен на увреждане.
Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, обуславящ отхвърляне на оспорването.
Върховният административен съд - шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства.
Съгласно даденото в § 1, т. 2 от ДР на ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ) определение "човек с трайни увреждания" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и степен, възможни за здравия човек, и за които органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. Придвижването е част от тези дейности, като за определени хора с трайни увреждания то може да бъде осъществено преимуществено или само с ППС. В разпоредбата на §1, т. 16 тази категория е определена като "лица със затруднения в придвижването" - които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Паркирането в този случай следва да се разглежда като елемент на придвижването с ППС.
С разпоредбата на чл. 91 НОДТСО се дават преференции на тази категория лица с трайни увреждания, които имат затруднения в придвижването и за които паркирането като елемент на придвижването е от жизнено важно значение с оглед осъществяване на целите, посочени в чл. 2 ЗИХУ. Не съществува равенство между различните по степен и характер трайни увреждания. За част от хората с трайни увреждания придвижването на собствен ход не създава затруднения, поради което те се нуждаят в по-малка степен от преференции при паркирането, отколкото лицата със затруднения в придвижването. Касационната жалбоподателка не попада в категорията на лица, посочени в чл. 91 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, макар да е с повече от 50% трайно намалена работоспособност, която се дължи на заболяване, различно от нормативно изброените. В тази насока, следва да се приеме за правилен извода на първоинстанционния съд, че П. не отговаря на изискванията, даващи право на лицата с увреждания на преференциално паркиране. Нормите на чл. 91 НОДТСО не могат да се тълкуват разширително. Определените в тях критерии са обективни и се установяват въз основа на медицинска документация. Предвид факта, че жалбоподателката не е представила доказателства, които да я определят като правоимаща по смисъла на чл. 91 НОДТСО, решаващият съд правилно приема отказа на кмета на Столична община да издаде карта за преференциално паркиране на ППС превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места за законосъобразен.
Изцяло бланкетни и без конкретно позоваване на текстве са релевираните в касационната жалба възражения за противоречие между ЗИХУ и НОДТСО.
Неосноватени са наведените касационни доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид горното, настоящият състав намира за неоснователни наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8190/20.12.2016г., постановено по адм. дело № 6154/2016г. по описа на Административен съд – София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.