Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

гр. София, 23 ноември 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

МАЯ ЦОНЕВА

при секретаря……..….Невена Пелова…...........……и в присъствието на прокурора……….……..Антони ЛАКОВ……..…..…изслуша докладваното от председателя съдия Топузова касационно дело № 575 по описа за 2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Г. В. Г. срещу въззивно решение № 50 от 17.02.2017 г., постановено по в. н.о. х.д. № 641/16 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 94 от 30.09.2016 г. по н. о.х. д. № 1470/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

С жалбата се релевира наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Явната несправедливост се претендира по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Същата е обоснована с довод за неотчетени от съдилищата многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка е и направеното искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция касаторът се представлява от упълномощения си защитник, който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 94 от 30.09.2016 г., постановена по н. о.х. д. № 1470/2016 г. Окръжен съд – Пловдив е признал подсъдимия Г. В. Г. за виновен в това, че на 26.11.2015 г. в [населено място], при условията...