Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по две касационни жалби. Касаторът - директор на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) обжалва решение № 5119/02.08.2018г., постановено по адм. дело № 1695/2018г. по описа на Административен съд – София град, в частта, в която е отменена по жалба на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания“ ЕООД, гр. С., заповед № РД-12-305 от 28.12.2017г. на и. д. директор на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 265, ал. 3 във връзка с чл. 238, т. 1 и Приложение № 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК и чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО са наложени 4 броя санкции „финансова неустойка“ всяка в размер на 300 (триста) лева, общо 1200 (хиляда и двеста) лева, за установени нарушения на изискванията за работа с медицинска или финансова документация по отношение на четири здравноосигурените лица, и в частта, с която на основание чл. 263, ал. 3 във връзка с чл. 170 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК и чл. 55, ал. 2, т. 3 ЗЗО са наложени 2 броя санкции „финансова неустойка“ всяка в размер на 300 (триста) лева, общо 600 (шестстотин) лева, за установени нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ на две здравноосигурените лица. Наведените в жалбата съображения за пороци на съдебното решение сочат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването.

Касационният жалбоподател - „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания“ ЕООД оспорва процесното решение в частта, с която е изменена заповед № РД-12-305 от 28.12.2017г. на и. д. директор на Столична здравноосигурителна каса, като е намален размерът на наложените, на основание чл. 263, ал. 3 във връзка с чл. 170 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК и чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, 9 броя санкции „финансова неустойка“ от 300 (триста) на 200 (двеста) лева всяко от тях, или общо 1800 (хиляда и осемстотин) лева, за установените нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ на посочените здравноосигурени лица. Релевирани са оплаквания досежно наличието на касационни основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Наведени са твърдения за наличие на маловажност по отношение на процесните 9 броя случаи и прекомерност на наложената санкция. Иска се отмяна на решението в обжалвана част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което заповедта за налагане на санкции да се отмени в цялост. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на двете касационните жалби. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението в съответните части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-12-305 от 28.12.2017г. на и. д. Директор на Столична здравноосигурителна каса, с която на лечебното заведение са наложени 15 броя санкции „финансова неустойка“ в общ размер на 4500 лева за: 1.1 извършени нарушения по амбулаторна процедура № 37 „Еднофотонна емисионна компютърна томография с компютърна томография – spect/ct на хибриден скенер“ (чл. 238, т. 1 и Приложение № 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК), изразяващо се в липсата на поставен печат на лечебното заведение, както и че описаното като изпращащо лечебно заведение не е изпращало съответния пациент за провеждане на АПр и не е подпечатвало документа за извършването й; 1.2. нарушения на условията и реда за извършване на АПр № 37, изразяващо се в липсата на одобрение провеждането на S./CT изследване (допълнително изискване за изпълнение на алгоритъма на процедурата) и чл. 170 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК.

По делото са приобщени относими писмени доказателства: направления, протоколи от назначената от управителя на лечебното заведение ЛКК, Инструкция № РД-16-31/23.06.2016г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2-ал. 8 ЗЗО. Допусната и изслушана е съдебно-медицинска експертиза досежно установяване необходимостта, с оглед правилното лечение на онкоболните пациенти и запазване на тяхното здраве извършването на АПр № 37 „Еднофотонна емисионна компютърна томография с компютърна томография – spect/ct на хибриден скенер“, изразяващо се в провеждане на S./CT на хибриден скенер в хода на извършеното сцинтиграфско изследване на пациентите.

По отношение на първата група нарушения, вещото лице сочи, че четирима от пациентите са получили от изпращащото заведение /с подпис и печат/ медицинско направление МЗ – НЗОК № 8А за извършване на амбулаторна процедура № 35 „Сцинтиграфски изследвания“, като в хода на това изследване е издадено медицинско направление за АПр № 37. Вещото лице обосновава извод, че при изписването на направлението за АПр № 37 е допусната техническа грешка, като механично е преписано изпращащото лечебно заведение от направлението за АПр № 35. Въз основа на изложеното, решаващият съд намира, че въпреки формалното наличие на 4 броя нарушения, същите следва да се квалифицират като техническа грешка при изписването на насочващия лекар, предпоставяща незаконосъобразно налагане на 4 броя санкции „финансова неустойка“, поради което ги отменя.

От изслушаната съдебно - медицинска експертиза първоинстанционният съд приема, че изискванията за документиране на АПр № 37 са спазени при пациентите Деянов и Ангелов; частично са спазени изискванията /без данни за вписване в журнал/ при Атанасов, Димитрова, Платиканов, Апостолова, Явахчов, Касабов, Милкова и Ников, като по отношение на Кръстева не е спазено нито едно от изискванията, независимо че се касае за случай на спешност. Предвид горното, решаващият съд формира извод, че за две от нарушенията относно условията и реда за извършване на АПр незаконосъобразно административният орган налага санкция „финансова неустойка“ в размер на 300 лева всяка от тях /пациентите Г.Д - т. 1.2.1. от мотивите на заповедта и т. 1.5. от частта за определяне на санкция, и И.А - т. 1.2.5. от мотивите на заповедта и т. 1.9. от частта за определяне на санкция /.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че отговорността на лечебното заведение правилно и законосъобразно е ангажирана досежно установените 9 броя нарушения, за които са наложени санкции „финансова неустойка“ - по т. 1.6, т. 1.7., т. 1.8. и т. 1.10 - т. 1.15. Поради липсата на мотиви за определяне на размера им, решаващият съд намалява същия до минимално установения от 200 лева по чл. 263, ал. 3 във връзка с чл. 262 във връзка с чл. 261, ал. 5-6 Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г.

Върховният административен съд – шесто отделение намира касационната жалба на директора на СЗОК за основателна, в частта, в която по жалба на „СБАЛОЗ“ ЕООД, гр. С., е отменена заповед № РД-12-305 от 28.12.2017г. на и. д. директор на СЗОК, в частта по т. т. 1.1, 1.2,. 1.3., 1.4, с която на основание чл. 265, ал. 3 във връзка с чл. 238, т. 1 и Приложение № 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК и чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО на лечебното заведение за болнична помощ са наложени 4 броя санкции „финансова неустойка“ всяка в размер на 300 (триста) лева, общо 1200 (хиляда и двеста) лева.

Първоинстанционният съд неправилно приема по отношение на нарушенията по амбулаторна процедура № 37, посочени в т. 1.1, че заповедта е издадена при неспазване на законоустановената писмена форма, при липсата на фактически и правни основания, които да си кореспондират, като е възпрепятствана възможността да се обуслови безпротиворечив извод каква е действителната воля на административния орган. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд относно допуснати нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, довели до неправилно приложение на материалния закон – основание за отмяна на акта в тази част.

Назначената съдебно – медицинско експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, в частта относно нарушенията по т. 1.1 от заповедта, е ценена в нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК. Извън правомощията на вещото лице е да дава правна квалификация на установените факти. Неправилно е кредитирано заключението на вещото лице, в частта, в която извежда, че по отношение на нарушенията по т. 1.1 от заповедта е допусната техническа грешка при четиримата пациенти, посочени по т. 1.1.1, т. 1.1.2, т. 1.1.3 и т. 1.1.4. По своето същество „техническата грешка“ представлява неправилно механично изписване на наименования, отразяване на дати, цифрови стойности, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В конкретните случаи вписаното, като изпращащо лечебно заведение, в медицинското направление за провеждане на клинични процедури/ Амбулаторни процедури БЛ.МЗ – НЗОК № 8А, не е изпращащо за провеждане на Амбулаторна процедура № 37 и не е подпечатвало документ за извършването й.

Съгласно т. III.3 на алгоритъма на КПр №37, установяваща реда за документиране на дейностите по амбулаторната процедура от ДЛА на същата Апр. е разписано, че отчитането се извършва с медицинско направление за провеждане на клинични процедури/ амбулаторни процедури (бл. МЗ – НЗОК № 8а) и електронен отчет в определен формат, съгласно изискванията на НЗОК. Екземпляр от него следва да се изпраща заедно с финансовите отчетни документи в РЗОК. Регистрационните и медицинските данни в документа, необходими за насочване за хоспитализация, се попълват от лечебното заведение за извънболнична или болнична помощ, като насочващият лекар задължително се подписва и поставя печата на лечебното заведение и на двата екземпляра. С оглед значимостта за отчитане, съответно заплащане на медицинската дейност, законоустановените изискуеми реквизити следва да са точно попълнени.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение, в частта, в която е отменена заповедта по т. 1.1 по отношение на наложените 4 броя санкции „финансова неустойка“ по т. т. 1.1, 1.2,.1.3 и 1.4, всяка в размер на 300 лева, за установени нарушения на изискванията за работа с медицинска или финансовата документация, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата в съответната част.

В останалата част, първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на лечебното заведение досежно наличието на противоречиви данни относно периода на извършване на проверката, обусловени от погрешно изписване в Протокол № РД-18-183-1/7.03.2017 г. на 2016г., вместо 2017г. Очевидната фактическа грешка е допусната на едно място в съдържанието на протокола. В титулната и заключителната част на същия е изписана правилно 2017 г., кореспондираща със съвкупния доказателствен материал, приобщен към административната преписка по конкретната проверка на лечебното заведение за болнична помощ, извършена по Заповед № РД-18-183/02.02.2017г. на Директора на СЗОК със задача: контрол по изпълнение на допълнително споразумение към Договор № 22-2497/23.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор за извършване на амбулаторни процедури.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд мотивирано извежда, че по отношение на нарушенията на условията и реда за извършване на амбулаторни процедури, посочени в т. 1.2, заповедта е издадена при спазване на законоустановената писмена форма и процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон, в частта, относно пациентите Г.Д - т. 1.2.1. от мотивите на заповедта и т. 1.5. от частта за определяне на санкция, и И.А - т. 1.2.5. от мотивите на заповедта и т. 1.9. от частта за определяне на санкция. При извършването на АПр за двамата пациенти се констатира изпълнение на изискванията от алгоритъма на АПр, т. е. липсва осъществяване състава на нарушението, респ. незаконосъобразно са наложени 2 от предвидените в административния акт санкции, като в тази част заповедта законосъобразно е отменена.

За останалите 9 (девет) случая, първоинстанционният съд обосновано формира извод досежно безспорност на бездействието на лечебното заведение и непровеждане на заседание на ЛКК за назначаване на S./CT изследване.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган може да не наложи наказание, а да направи предписание за отстраняване на съответното нарушение и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция. Определение на понятието „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. на НС на НЗОК, съгласно която маловажни случаи за болничната медицинска помощ са: липса на подпис на декурзус, технически грешки в медицинската документация и липса на печат върху епикризата. В случая извършените нарушения по т. 1.2, не попадат в обхвата на понятието "маловажни случаи". Извършените нарушения не представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което за тях е неприложима разпоредбата на чл. 258, ал. 4 от Решението. Предвид изложеното, касационната жалба на „СБАЛОЗ“ ЕООД, гр. С. се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5119/02.08.2018г., постановено по адм. дело № 1695/2018г. по описа на Административен съд – София град, в частта, в която е отменена заповед № РД-12-305 от 28.12.2017г. на и. д. директор на Столична здравноосигурителна каса, в частта по т. т. 1.1, 1.2,. 1.3., 1.4, в която на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания“ ЕООД са наложени 4 броя санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на 300 (триста) лева, общо 1200 (хиляда и двеста) лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания“ ЕООД срещу Заповед № РД-12-305 от 28.12.2017г. на и. д. директор на Столична здравноосигурителна каса, в частта по т. т. 1.1, 1.2,. 1.3., 1.4, в която на лечебното заведение са наложени 4 броя санкции „финансова неустойка“, всяка в размер на 300 (триста) лева, общо 1200 (хиляда и двеста) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5119/02.08.2018г., постановено по адм. дело № 1695/2018г. по описа на Административен съд – София град, в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.