Производството е по реда на чл. 208 и и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (ред. преди ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с § 149, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на АПК (ДВ бр. 77 от 2018 г.).

Образувано е по касационната жалба на К.П, действаща чрез адв. З.С, против решение № 222/10.01.2018 г. по адм. дело № 7789/2017 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 202/13.06.2017 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Касационните възражения са насочени към неправилна преценка на съда на доказателствата по делото спрямо извода за мотивираност на акта спрямо приложението на чл. 91, ал. 1, т. 1 от ЗДСл., както и необоснованост на извода за допусната техническа грешка при посочването на ІІІ ранг на служителя, вместо придобития V ранг. Възразява се и против пренебрегнатия от съда като значение факт, че в наложеното наказание е неясно поради липса на конкретен ранг, в който се понижава служителя. Иска се отмяна на решението и решаването на спора чрез отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски.

Ответната страна – председателят на КЕВР, действащ чрез процесуален представител Н.К, служител с юридическо образование, възразява за отпаднал правен интерес от оспорване на заповед № 202/13.06.2017 г. на председателя на КЕВР по причина настъпило в хода на процеса прекратяване на служебното правоотношение между КЕВР и К.П като държавен служител. Алтернативно поддържа, че касационните оплаквания са неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответната страна, че прекратяването на служебното правоотношение на...