Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).

Образувано е по жалба на А.Д, чрез пълномощник по делото адвокат Д.Р, срещу заповед № 8121К-6147/09.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл. 146, т. т., 3, 4 и 5 АПК. Сочи се, че мотивите на заповедта представляват дословен преразказ на фактите, подлежащи на установяване в хода на разследването по следствено дело № 92/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура (ОП) – Бургас, по което жалбоподателят не е привлечен като обвиняем и все още притежава процесуалното качество „свидетел“, с оглед на което така мотивирана заповед се явявала негодна да обоснове реализирането на дисциплинарната отговорност на А.Д.С, че дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарното наказание, не е доказано предвид неизлагането в процесната заповед на каквито и да е обстоятелства относно негови конкретни действия или бездействия, които са обективирали поведение в разрез с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поддържа още, че изнасянето в медиите на информация от наказателното разследване, свързваща името му с действия на полицейските органи по установяване и пресичане на престъпления с наркотици, не може да му бъде вменено във вина, тъй като разгласяването на действията по разследване е факт, настъпил вън и независимо от неговата воля. Заявява също...