Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Зам. директора на СДВР, против решение № 5213 от 11.08.2017 г. по адм. дело № 11032/2016 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). С него е отменена негова заповед № 513з-7682 от 13.10.2016 г., с която на С.К, началник група „Разследване на криминални престъпления“ на сектор „Разследване“ към 03 РУ на СДВР е наложено дисциплинарно наказание.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба – С.К, чрез процесуалния си представител адв.В.П изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е отменена заповед № 513з- 7682 от 13.10.2016 г. на зам. директора на СДВР, с която на С.К, началник група „Разследване на криминални престъпления“ на сектор „Разследване“ към 03 РУ на СДВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 (шест) месеца и е предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще и бъде наложено по тежко дисциплинарно наказание. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на изискуемата форма, но не съдържа посочените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Също така първоинстанционният съд е счел, че заповедта е немотивирана и не е съобразена с целта на закона. Тя е и материалнонезаканосъобразна.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение за правилно.

Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Правилно АССГ е стигнал до изводът, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в законоустановената писмена форма, но не съдържа визираните в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Съгласно посочената разпоредба в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които не са спазени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Правилно съдът е приел, че в оспорената заповед не са посочени норми, правила или разпореждания, които са нарушени. От същата не е ясно какво конкретно служебно задължение, вменено на служителя в качеството й на началник на група в сектор „Разследване“ в 03 РУ не е изпълнено. Не са посочени конкретните нормативни изисквания, регламентиращи служебната дейност, които служителят е нарушил, за да се приеме, че е извършил дисциплинарното нарушение. Обоснован е изводът на съда, че посочването на бланкетната норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР не замества необходимостта от посочването на конкретната нарушена разпоредба, регламентираща служебната дейност. Преценката и формирането на извод за отсъствието на мотиви, е направено и при съобразяване със установената съдебна практика, уеднаквена с ТР № 16/1975 г. на ОСС на ВС.

Правилно съда установява, че оспорваната заповед, в частта й относно определянето вида и размера на наложеното наказание също не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, която регламентира, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените съдебни разноски в касационното производство, но в размер на 400.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие при условията на направено възражение за неговата прекомерност.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5213 от 11.08.2017 г., постановено по адм. дело № 11032/2016 г. по описа на Административен съд - София град.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на С.К сумата 400.00 лв. съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.