Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 1268 / 11.06.2019 година, постановено по административно дело № 683 / 2019 година по описа на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – ТД „Ремонтни услуги“ ЕООД, гр. П., чрез адв.. П изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т. е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно тези обстоятелства - дали е предоставена работна сила и дали е извършвана трудова дейност, не са били подложени на задълбочено изследване и установяване в хода на съдебното дирене в първоинстанционното производство.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна.
С решение № 1268 / 11.06.2019 година, постановено по административно дело № 683 / 2019 година Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153 – 15 – 50 от 15.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО № ЗД – 1 – 15 – 00504080 / 18.12.2018 г. на контролен орган на ТП на НОИ. Присъдил е разноски.
Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
По делото е установено, че със заповед № ЗР-5-15-00492922 / 23.11.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е разпоредил проверка на осигурителя „Ремонтни услуги" ЕООД, гр. П. от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, относно верността на данните подадени в Регистъра на осигурените лица за Е.М за периода 22.06.2018 г. - 21.07.2018 г.
Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-15-00504127 от 18.12.2018г., съгласно който проверяващите са установили, че осигуреното лице е било назначено в дружеството - осигурител на длъжност „ръководител проект" с основно месечно трудово възнаграждение - 2600, 00 лв. съгласно трудов договор № 7 от 22.06.2018 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) със срок на изпитване 6 (шест) месеца, считано от 22.06.2018 г. Със заповед № 8 / 22.07.2018 г. на управителя на ТД „Ремонтни услуги“ ЕООД, гр. П. на основание чл. 71 от КТ, считано от 22.07.2018 г. (един месец след сключването му) трудовият договор е бил прекратен.
Във ведомостите за заплати за месец юни и месец юли 2018 г. за Е.М са били отразени както следва: данни за м. 06.2018 г. - 06 отработени дни и м. 07.2018 г. - 15 отработени дни. Положени са подписи в разплащателните ведомости и е удостоверено получаването на сумите от наетото лице. Работодателят е подал съответстващите данни в Регистъра на осигурените лица.
Дадените от осигуреното лице и осигурителя обяснения за осъществяваната трудова дейност са бланкетни и лишени от конкретика.
Управителят на дружеството е заявил, че наемането на служител на длъжност „ръководител проект" е било наложено от внезапно увеличения обем работа и възлагането на нов тип проект (поръчка за преустрояване и изграждане), което изисквало назначаването на ръководител, който на място да следи работата на другите служители.
Съдът не е изследвал фактите досежно този проект, не е отчел и обстоятелството, че след прекратяване правоотношението с Мачев дружеството – работодател не е назначило негов заместник, който да продължи и поеме „нарасналия обем работа“.
Съдът не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства в съвкупност с оглед всички останали, безспорно установени факти по спора.
В помощ за тяхната точна преценка би могла да бъде съдебно-икономическа експертиза, която след като съобрази детайлите от трудовия процес при работодателя-осигурител за процесния период да даде заключение налице ли е било увеличение в обема на работа, съществувал ли е нов проект, по който се е работило, реални ли са били трудовите функции на Мечев и същият престирал ли е своята работна сила.
Пловдивският административен съд не е съобразил, че възникването на трудовото правоотношение само по себе си не детерминира осигурителното такова. Излагайки пространни мотиви за характера на трудовото правоотношение между „Ремонтни услуги" ЕООД, гр. П. и Е.М, първоинстанционният съд е достигнал до правно неаргументирания извод, че при липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да обяви недействителност на сключения трудов договор, решението на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно.
Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Следователно същественият въпрос, имащ значение за правилното решаване на спора е дали Е.М е осъществявал реално трудова дейност на длъжността, на която е бил назначен и по предмета на трудовия договор с „Ремонтни услуги“ ЕООД, гр. П..
Извършването на трудова дейност е кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано престиране на труд срещу следващото се трудово възнаграждение, т. е., ако не е предоставена реално работната сила. Именно тези обстоятелства - дали е била предоставена работна сила и дали е била извършвана трудова дейност, административният съд не е изследвал задълбочено в хода на съдебното дирене в първоинстанционното производство, което налага извод за неправилност на атакуваното съдебно решение.
Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския административен съд, който при разглеждане на спора следва да съобрази дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
При новото разглеждане административният съд следва да се произнесе и по разноските, направени от страните пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1268 / 11.06.2019 година, постановено по административно дело № 683 / 2019 година по описа на Административен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.