Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 8155/18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 13813/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на „Металвест“ ЕООД – гр. С. е отменен РА № Р-22221316004782-091-001/13.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1479/18.09.2017 г. на директора на посочената дирекция (изпълняващ длъжността към момента на постановяване на решението на решаващия орган) за определени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 50 387, 44 лв. и лихви – 10 017, 07 лв. и за 2015 г. в размер на 12 040, 65 лв. и лихви – 1 167, 40 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че са налице реално извършени доставки, като се е позовал само на представените от жалбоподателя писмени документи. Не е съгласен и с аргументите на съда, че след като тези доказателства не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК, им е придал, както формална, така и материална доказателствена сила. Твърди, че и съгласно практиката на Върховния административен съд, неоспорването на частните документи не може да бъде възприето като съгласие на другата страна в процеса, досежно тяхното съдържание и не им придава доказателствена сила, каквато имат официалните писмени документи. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че в представените от жалбоподателя документи има подписи на предавана и приемаща страна, като страните са индивидуализирани в титулната част, съответно няма яснота на кои лица са подписите. Относно приложените кантарни бележки касационният жалбоподател счита, че това не е така, но отново не са конкретизирани лицата, подписали тези бележки, а и е налице несъответствие на данните за продукта. Относно съпътстващите документи – пътни листове и товарителници касационният жалбоподател твърди, че липсва съществена информация – конкретен маршрут на превозните средства, не са конкретизирани посетените административни адреси, като такива данни не се съдържат и в товарителниците, както и че в пътните листове не са отразени данни за час на пристигане и час на тръгване на превозното средство.За свидетелските показания на М.Я в касационната жалба е изтъкнато оплакване, че съдът безкритично ги е възприел. За представените от дружеството снимки и записи на охранителни камери твърди се от касатора, че от тях не се вижда какво се превозва, нито посредством тези записи може да се установи, че превозваната стока е от „Салиев-79“ ЕООД. За приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза в касационната жалба се излагат оплаквания, че неправилно съдът въз основа на нея е приел, че също се установява реалността на доставките, като е пренебрегнал посочените в самата експертиза несъответствия в документацията, като в тази връзка са изложени подробни доводи, че съдът не е следвало да възприема констатациите на тази експертиза. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че първоинстанционният съд необосновано е пренебрегнал и наличието на влязло в сила решение на АССГ, с което е признато за недоказано реалното извършване на доставките по фактури, издадени от „Салиев-79“ ЕООД в частта по облагането по ЗДДС.Пва се на решението на решаващия орган, в което е прието, че една от правните последици, които има влязлото в сила решение е доказателствената сила, с която се ползват мотивите и тя важи относно потвърдени или отречени с мотивите факти и обстоятелства. Досежно констатациите относно спорното право се приема, че те се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. на определеност и безспорност и в тази връзка цитира „Българско гражданско процесуално право“, изд. 2011 г. на проф. Ж.С.П съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на „Металвест“ ЕООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Калоферова, която е представила списък за разноски по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 076, 72 лв. и за държавна такса – 588, 90 лв..
Ответникът по касационната жалба „Металвест“ ЕООД – гр. С. в депозиран по делото писмен отговор от процесуалния му представител адв. М.Е, я оспорва, както и моли да се присъдят сторените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени ревизионния акт, с който на „Металвест“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 50 387, 44 лв. и лихви – 10 017, 07 лв. и за 2015 г. в размер на 12 040, 65 лв. и лихви – 1 167, 40 лв., първоинстанционният съд е приел, че доставките по фактурите, издадени от „Салиев-79“ ЕООД за 2014 г. - 78 бр. и за 2015 г. – 22 бр. за различни отпадъци от черни и цветни метали, са реално извършени по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Според съда незаконосъобразно с ревизионния акт е прието, че е налице основанието по чл. 16, ал. 1 ЗКПО за отклонение от данъчно облагане. Съдът е приел в решението си, че решаващият орган при постановяване на решението си при административното обжалване на ревизионния акт е домотивирал констатациите на ревизиращите органи и с чл. 26, т. 2 ЗКПО за непризнаване на счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Според съда жалбоподателят в първоинстанционното съдебно производство се е справил с доказателствената тежест и е доказал претендираното от него и отречено от ревизията право, тъй като е ангажирал убедителни доказателства в подкрепа истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността на процесните доставки. Съдът е счел, че към всяка една от издадените от „Салиев-79“ ЕООД фактури има надлежно съставени множество съпътстващи документи – приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки, като това обстоятелство е установено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Изброените документи съдът е приел, че като представени в ревизионното производство, в тях стоките са индивидуализирани съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, протоколите имат достоверни дати. Съдът е приел, че при съпоставка между тях и фактурите се установява съвпадение на стойност и количество, което е установено и от вещото лице и по този начин е доказана пълна обвръзка по отношение на спорния по делото предмет. Съдът е изложил мотиви за неоснователност на възраженията на приходната администрация за недоказано изпълнение на доставките поради неустановен произход на стоките, като е счел, че въпросът за произхода на стоките по действащия ЗДДС не представлява основание за отказ от правото на данъчен кредит и в тази връзка се позовава на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.
По отношение констатациите, съдържащи се в ревизионния доклад и в ревизионния акт относно позоваването на решение по адм. дело № 7419/2016 г. на АССГ, с което жалбата на „Металвест“ ЕООД срещу предходен ревизионен акт по ЗДДС за част от доставките от „Салиев-79“ е била отхвърлена като неоснователна, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че жалбата е отхвърлена поради недостатъчна процесуална активност на дружеството, а не поради доказаност на констатациите за неправомерно начисляване на ДДС. В тази връзка в обжалваното решение са изложени доводи, че не е доказано от приходните органи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото ди на приспадане, са част от данъчна измама, така и решения по дела С-384/04 и С-271/06. Въз основа на така установеното и приетото от съда, ревизионният акт за установените задължения за корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. е отменен като незаконосъобразен. Решението е правилно постановено.
Силата на пресъдено нещо на съдебното решение се свързва със задължението на страните по конкретния казус да преустановят спора между тях. То е само по отношение на диспозитива на решението, а не и върху неговите мотиви. Последните представляват вътрешното убеждение на съда при постановяване на решението му, докато диспозитива дава отговор на поставения конкретен въпрос по спора по делото.Освен това силата на пресъдено нещо обвързва страните по конкретния правен спор, а не действа erga omnes. В процесния случай правилно и аргументирано първостепенният съд е приел, че решението по адм. дело № 7419/2016 г., което е влязло в сила наистина е между същите страни, но по отношение на друг индивидуален административен акт, какъвто е ревизионния акт по ЗДДС. В тази връзка следва да се сподели становището на първостепенния съд, че в производството пред съда по адм. дело № 7419/2016 г. „Металвест“ ЕООД е проявил процесуално бездействие, като не е представил релевантните за спора по ЗДДС доказателства за реалността на доставките. Настоящият казус е между същите страни, но за данъчни задължения за корпоративен данък, т. е. различни от установените данъчни задължения с ревизионния акт по адм. дело № 7419/2016 г. В процесния случай се установява, че още в хода на ревизията „Металвест“ ЕООД е представил доказателства за реалността на доставките за отпадъци от черни и цветни метали по фактури, издадени през 2014 г. и 2015 г. от „Салиев-79“ ЕООД – приемателно-предавателни протоколи, кантарни бележки, пътни листове и товарителници. Наистина всичките представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална. Съдебният процес обаче е състезателен процес между страните по делото, като всяка една от тях следва да докаже своите твърдения. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните по чл. 170 АПК. Приходната администрация с ревизионния акт е доначислила корпоративен данък, поради което нейна е доказателствената тежест да докаже фактическите и правните основания, с които обосновава основанието на издадения от нея ревизионен акт. В процесния случай тези документи, които са били представени от задълженото лице при поискване от приходните органи още в хода на ревизията, приходната администрация като ответник в първоинстанционното производство в първото по делото заседание е имала процесуалната възможност да оспори тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, но това не е сторено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът безкритично е възприел представените от дружеството писмени и гласни доказателства. Съдът е извършил правилна и обективна преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и е достигнал до законосъобразния извод, че с тях се установяват реално осъществени доставки на стоки на отпадъци от черни и цветни метали по фактурите, издадени от „Салиев-79“ ЕООД. Неправилно приходните органи са приели за недоказан произхода на стоките, тъй като при преценката за реалност на доставките при облагане с пряк данък какъвто е корпоративния данък, следва да се установи по безспорен начин, че не е установена с никакви доказателства и доказателствени средства реалността на доставките и в тези случаи не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, с които се увеличава финансовия резултат на задължения субект по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО. В случая обаче дружеството е представило в хода на проведената ревизия по ЗКПО относими за правния спор доказателства и както се отрази по-горе в настоящето решение процесуалното бездействие на приходната администрация чрез пълномощника на ответника пред първостепенния съд е довело до неоспорване на представените частни документи за реалността на доставките, поради което приходните органи не са доказали основанието за издаване на ревизионния акт по ЗКПО.
От представените приемателно-предавателни протоколи, кантарни бележки, пътни листове и товарителници, обосновано съдът е приел, че се установява, че процесните доставки са реално осъществени чрез предаване на стоките от доставчика на получателя и това е удостоверено от тях с приемателно-предавателните протоколи и кантарните бележки. Налице е в приемателно-предавателните протоколи достатъчна информация за вида на стоките, мястото на съставянето им и като е установил всички релевантни за спора факти за процесните доставчик чрез писмените доказателства, представени в хода на ревизията, съдът не е допуснал нарушения Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че в тези документи липсват данни за лицата, които са ги подписали. И в приемателно-предавателните протоколи и в кантарните бележки има подписи и печати, което удостоверява, че същите са от служители на страните по доставките. Липсва нормативно изискване да се установява задължително лицата, които са положили подписите си върху посочените документи. И протоколите за приемане и предаване и кантарните бележки носят достатъчно информация за реалността на процесните доставки. От съпътстващите документи, каквито са пътните листове и товарителниците също се установява, че стоките по издадените от „Салиев-79“ ЕООД са превозени от доставчика на получателя, което също доказва реалността на спорните доставки.
За реалността на доставките се прави извод и от изслушаната и неоспорена от страните по реда на чл. 202 ГПК съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Д.П, тъй като вещото лице освен доказателствата, посочени по-горе, представени от дружеството по време на ревизията и установяващи реалното изпълнение на доставките от Салиев-79“ ЕООД“, е извършило проверка и на счетоводните документи на страните по доставките и е установило начисляването на данъка и при получателя и при доставчика на стоките. Вещото лице е установило несъответствие в едни кантарни бележка, в които е записано „желязо дебело“, а в други – „желязо тънко“, но с оглед съвпадането на количествата по тези бележки и по товарителниците, неоснователни са възраженията в касационната жалба, че по този начин се установявала нереалността на спорните доставки. Освен това експертът е установил, че доставчикът е представил и декларации за произход на стоките макар, че вече беше изложено по-горе, че произходът не се отразява на реалността на доставките, след като са представени достатъчно доказателства за преките доставки. В тази връзка следва да се посочи, че при облагането по ЗКПО е важно да се установи по какъв начин получателят на стоките е осчетоводил разходите по доставките, а това именно от експертизата на вещото лице Павлова е установено по категоричен начин. Пак от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че получените от „Металвест“ ЕООД стоки по процесните фактури, впоследствие с тях е извършена последваща реализация на други клиенти и те са отчетени в дневниците за продажби на дружеството и са отчетени приходи от тях, което също доказва реалността на доставките и правилното счетоводно отчитане на разходите от „Металвест“ ЕООД.Уеното нередовно водено счетоводство на доставчика не може да се отрази на реалността на доставката за получателя и вследствие на това да се допусне увеличение на финансовия резултат на получателя на стоките поради документална необоснованост, тъй като предвид писмените доказателства и съдебно-счетоводната експертиза се установява тъкмо обратното – реално изпълнение на доставките от „Салиев-79“ ЕООД на „Металвест“ ЕООД. Свидетелят М.Я е потвърдил пред първостепенния съд, че е притежавал камиони-гондоли и е превозвал отпадъци от черни и цветни метали по поръчка на „Салиев-79“ ЕООД. Оспорването от приходната администрация на договора за наем на транспортно средство, сключен между „Салиев-79“ ЕООД и „Ме-му“ ЕООД със собственик свидетеля М.Я, е без значение за преценката за реалност на спорните доставки, тъй като получателят не отговаря за действията на своя доставчик предвид, че транспортирането на стоките е било негово задължение, а и правилно съдът е отбелязъл,, че свидетелят е потвърдил подписа си върху договора за транспортна услуга от 15.04.2014 г. Относно представените на дигитален носител записи от камери, правилно съдът е преценил, че от тях се установява, че на площадката за събиране на отпадъци са пристигали товарни автомобили и е осъществявано разтоварване на такива отпадъци, както и чрез съдебно-техническа експертиза е установено, че няма данни записите на камерите да са манипулирани, както и че файловете имат записани дата и час във видео-потока. Така установеното по делото следва да се приеме за индиция за реалността на доставките, преценено с останалите писмени доказателства, свидетелските показания и съдебно-счетоводната експертиза и затова преценката на съда е правилна, че е доказана реалността на спорните доставки. Друга такава индиция следва да се приеме и разплащането по доставките, което е потвърдено от съдебно-счетоводната експертиза.
Следва да се отбележи също така, че приходните органи са имали възможност с предходния ревизионен акт да определят въз основа на събраните в хода на предходната ревизия и последващото съдебно производство да установяват задължения по ЗДДС относно доставките от „Салиев-79“ ЕООД и по ЗКПО, а не да ги разделят в отделни ревизионни производства.
Следва да се споделят мотивите на решаващия съд, че произходът на стоките не представлява законова предпоставка нито за правото на данъчен кредит по ЗДДС, нито за облагането с корпоративен данък по чл. 26, т. 2 ЗКПО и в тази връзка обосновано е приел за неоснователни възраженията на приходната администрация в тази насока.
От изложеното по-горе правилно първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно приходните органи с ревизионния акт са увеличили счетоводния резултат на ревизираното дружество с данъчните основи на процесните доставки по фактурите, издадени от „Салиев-79“ ЕООД, поради което обжалваното решение като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от адв.. Е, на „Металвест“ ЕООД следва да се присъдят направените пред настоящата касационна инстанция разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 3 960 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8155/18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 13813/2017 г. по описа на Административен съд, София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Металвест“ ЕООД – гр. С. направените за касационната инстанция разноски в размер на 3 960 лв. Решението не подлежи на обжалване.