Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. В. К. и Ж. Г. М. - двамата от [населено място], и касационна жалба на „Интръст“ ЕАД - гр. Софияq срещу решение № 191 от 20.01.2010 г., постановено по т. д. № 3300/2019 г. на Апелативен съд - София.

С касационната жалба на Б. В. К. и Ж. Г. М. е обжалвана частта от решението на Апелативен съд - София, с която е потвърдено решение № 633 от 04.04.2019 г. по т. д. № 1795/2017 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. ДВ бр. 98/2019 г./ за солидарно осъждане на „НСН И.“ ЕООД, на чието място в хода на процеса е конституиран универсалният му правоприемник „Интръст“ ЕАД, и на „Компакт - Меридиан“ ЕООД, на чието място в хода на процеса е конституиран универсалният му правоприемник „Телеграф - медиа“ ЕООД, да заплатят на ищците суми в размер на по 54 218 лв. (разлика над присъдените с въззивното решение по 500 лв. до претендираните с исковата молба по 54 718 лв.), представляващи обезщетения за вреди от нарушение на правата на ищците като съпритежатели на комбинирана марка „М. М“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ, извършено в периода 01.05.2012 г. - 31.12.2014 г. чрез поставяне на марката върху броевете на вестник „М. М“. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. за заплащане на обезщетения за вреди от нарушение на правата на ищците като съпритежатели на комбинирана марка „М. М“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ, извършено чрез поставяне на марката в годишник на българския футбол „Ф. Б 2013/2014 г.“, въззивното решение е влязло в сила.

В касационната жалба се сочат основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и се прави искане за отмяната му, за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Касаторите навеждат оплаквания, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 223 ГПК като не е зачел силата на пресъдено нещо и установителното действие на мотивите на влезлите в сила решения по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и т. д. № 4421/2015 г. на Софийски апелативен съд, с които при идентични факти е ангажирана отговорността на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД - праводател на ответника „Интръст“ ЕАД, за вреди от нарушение на правата им върху комбинирана марка „М. М“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ за предходни периоди от време. Излагат доводи, че съдът е направил противоречиви и взаимно изключващи се констатации по повод обвързаността на ответника „Компакт - Меридиан“ ЕООД, сега „Телеграф - медиа“ ЕООД, от влязлото в сила решение по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.; че съдът е преиначил фактическите им твърдения, доказани в хода на делото, че през процесния период праводателят на ответника „Интръст“ ЕАД се е обозначавал в издателското каре на вестник „М. М“, използвайки марката им без тяхно разрешение и без заплащане на възнаграждение, и погрешно е акцентирал върху ирелевантния за основателността на исковете факт дали същият може да бъде възприет като издател на вестника; че в резултат на „изкуствено разкъсване на логическата връзка“ между поставянето на името на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД в издателско - редакционното каре на вестника и рекламирането на дружеството като издател на вестника в електронната му страница съдът е достигнал до противоречиви изводи по съществото на спора. Неправилността на решението е обоснована и с оплаквания за нарушение на материалния закон - чл. 76, ал. 1, т. 3 вр. чл. 73 и чл. 13 ЗМГО отм., при произнасяне по предпоставките за носене на отговорност от всеки един от ответниците за извършеното през исковия период нарушение на правата върху марката.

С касационната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответниците „Интръст“ ЕАД и „Телеграф - медиа“ ЕООД, които изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от ищците част и за неоснователност на касационната им жалба.

Касационната жалба на „Интръст“ ЕАД е насочена срещу частта от решението на Апелативен съд - София, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение дружеството - касатор е осъдено да заплати на всеки от ищците сума в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за вреди от нарушение на комбинирана марка „М. М“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ, осъществено на 15.08.2013 г. чрез използване на марката в реклами - публикации на електронната страница на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД, чийто правоприемник е „Интръст“ ЕАД, ведно със законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното плащане.

Касаторът - ответник поддържа, че в обжалваната част решението на въззивния съд е необосновано и незаконосъобразно, тъй като с исковата молба ищците не са претендирали отделно обезщетение само за поместена реклама в сайта на дружеството и в хода на делото не са ангажирали доказателства, установяващи уважената претенция по основание и по размер. Излага и оплаквания, че „отделянето“ на претенцията за заплащане на обезщетение за вреди от използване на марката чрез реклама на електронния сайт, въпреки липсата на заявена в исковата молба самостоятелна претенция с такова съдържание, води до недопустимост на въззивното решение в обжалваната част.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ответник е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и с основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК.

Касаторите - ищци са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който са развили съображения за отсъствие на поддържаните от ответника основания за достъп до касационно обжалване и за неоснователност на депозираната от него касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Б. К. и Ж. М. против „Интръст“ ЕАД /правоприемник на „НСН И.“ ЕООД с предишно фирмено наименование „Н. Б медийна група холдинг“ ЕАД/ и „Телеграф - медиа“ ЕООД /правоприемник на „Компакт - Меридиан“ ЕООД/ искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. до размер на сумите 54 218 лв., Апелативен съд - София е приел, че не е установено твърдяното от ищците нарушение на правата им като съпритежатели на комбинирана марка „М. М“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ, изразяващо се в използване на марката без тяхно знание и съгласие от ответниците чрез поставянето й върху екземпляри на вестник „Меридиан мач“ в периода 01.05.2012 г. - 31.12.2014 г.

От фактическа страна въззивният съд е счел за безспорно, че ищците са съпритежатели на процесната марка, заедно с „Компакт - Меридиан“ ООД и с друго неучастващо по делото физическо лице, и че марката е използвана в периода 01.05.2012 г. - 31.12.2014 г. чрез поставяне върху издадени 945 бр. на вестник „М. М“. Между страните не е съществувал спор и относно обстоятелствата, че с влязло в сила решение № 111 от 05.09.212 г. по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., праводателят на ответника „Интръст“ ЕАД - „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД, е осъден да заплати на ищците обезщетения по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. за нарушение на правата им върху марката, осъществено чрез поставяне на марката върху 2 062 404 екземпляра от вестник „М. М“ в периода 25.05.2008 г. - 29.09.2008 г. и предлагането им с този знак за продажба, а с влязло в сила решение № 575 от 29.03.2016 г. по т. д. №[ЕИК] г. на Апелативен съд - София същото дружество е осъдено да заплати на ищците обезщетения по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. за вреди от нарушение на правата им върху марката, осъществено чрез поставяне на марката върху 17 825 000 екземпляри на вестника в периода 30.09.2008 г. - 30.09.2010 г. и предлагането им с този знак за продажба.

Въз основа на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно - маркова експертиза въззивният съд е приел за установено, че регистрираната от ищците марка е поставена на първа страница, в левия горен ъгъл и в редакционно - издателското каре на издадените през исковия период 945 бр. на вестник „М. М“; Във всички броеве на вестника, с изключение на този от 31.12.2014 г., в най-дясната част на редакционно - издателското каре е отразено фирменото наименование на „Компакт - Меридиан“ ЕООД с добавяне на имената на физическите лица, изпълняващи функциите на управител и на директор, а в защрихованата част на карето са отразени електронната поща и адреса на редакцията, както и съществената част от фирменото наименование на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД; В редакционно - издателското каре на броя от 31.12.2014 г. като издател на вестника е посочено „Компакт - Меридиан“ ЕООД. В първоинстанционното производство е прието и заключение на съдебно - счетоводна експертиза, според което през исковия период „Компакт - Меридиан“ ЕООД е осчетоводило разходи за закупуване на хартия и за отпечатване и разпространение на вестник „М. М“, изплащало е възнаграждения на редакционния екип и е отчитало приходи от издаването на вестника.

Въззивният съд е обсъдил и приетото като доказателство удостоверение, издадено от Национална библиотека „Св. Св. К. и М.“ в качеството й на Българска национална агенция за ISSN, в което е посочено, че за изданието „М. М“ с издател „Компакт - Меридиан“ ЕООД е присъден ISSN 0061-9891 - международен стандартен номер за продължаващи издания, който има за цел да осигури идентификация на изданията и да улесни международното сътрудничество при търсенето и използването им; Присъждането на номера се извършва при попълване на регистрационен формуляр, като издателят е длъжен да представи броевете на продължаващото издание. Обстоятелството, че за исковия период при регистриране на ISSN за вестник „М. М“ пред агенцията като издател е бил вписан „Компакт - Меридиан“ ЕООД, е преценено от съда като безспорно между страните.

От представените по делото разпечатки от електронната страница на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД въззивният съд е установил, че на 15.08.2013 г. е публикувана реклама на вестник „М. М“ с изображение на знак, идентичен на процесната комбинирана марка, и информация, че дружеството е водещ холдинг във вестникарския и медиен бизнес в България, в чийто състав влизат три ежедневника, единият от които вестник „М. М“.

При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е формирал извод, че макар поставянето на процесната марка върху издадените през исковия период броеве и екземпляри на вестник „М. М“ да съставлява използване на марката по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО отм., неговото осъществяване от ответника „Компакт - Меридиан“ ЕООД не представлява нарушение на правата на двамата ищци като съпритежатели на марката. Изводът е мотивиран със съображения, че по силата на чл. 16, ал. 2 ЗМГО отм. ответникът, в качеството му на съпритежател на марката, има право да я използва без съгласието на останалите съпритежатели, доколкото не се твърди и не е доказана противна уговорка между всички съпритежатели. Поради изложеното въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените срещу „Компакт - Меридиан“ ЕООД с актуално фирмено наименование „Телеграф - медиа“ ЕООД искове по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм.,

Въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на исковете и по отношение на ответника „НСН И.“ ЕООД с актуално фирмено наименование „Интръст“ ЕАД, изхождайки от приетия за установен факт, че този ответник не е лицето, от чието име и с чието съгласие се е издавал вестникът, респ. не е лицето, посочено за издател на вестника. В подкрепа на извода си съдът се е позовал на влязлото в сила решение по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., в което по повод на предходен спор между ищците и праводателя на ответника „Интръст“ ЕАД за неправомерно използване на процесната марка е възприето разрешението, че пасивно легитимиран ответник по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. е лицето, от чието име и с чието съгласие се издава вестникът, но не и лицето, което финансира издаването и разпространението на вестника и не е посочено като негов издател.

При произнасяне по исковете срещу втория ответник въззивният съд е съобразил отсъствието на твърдения от страна на ищците, че този ответник е издател на вестника, както и признанията им в исковата молба, че през исковия период вестникът е бил с издател „Компакт - Меридиан“ ЕООД, а праводателят на втория ответник „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД е поставял наименованието си в редакционно - издателското каре на вестника с активното съдействие на издателя. С оглед твърденията и признанията на ищците въззивният съд е изразил съгласие с преценката на първоинстанционния съд, че разглежданият правен спор не е идентичен със споровете по предходните две дела с участие на ищците и на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД, доколкото с постановените по тях решения отговорността на дружеството по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. е ангажирана в качеството му на лице, от чието име и с чието съгласие е издаван вестникът, и по-конкретно в качеството му на лице, отразено като издател на вестника в рекламно - издателското каре /мотиви към решението по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, ІІ т. о./, респ. в качеството му на лице, посочено в рекламно - издателското каре на вестника заедно с издателя „Компакт - Меридиан“ ЕООД, но преди международния стандартен номер /ISSN/ в самостоятелно поле. Като е изходил от твърденията на ищците и от преценката, че влезлите в сила решения по двете предходни дела разрешават спорове за нарушение на процесната марка през други периоди от време, осъществено чрез поставяне на марката върху екземпляри от вестник „М. М“, в които „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД е посочено като издател на вестника, въззивният съд е отказал да възприеме тезата на ищците, че решенията се ползват със сила на пресъдено нещо относно факта на извършване на нарушението от страна на праводателя на „Интръст“ ЕАД.

Отричането на пасивната материалноправна легитимация на ответника „Интръст“ ЕАД по исковете с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. е аргументирано от въззивния съд и с фактите, установени от съдържанието на редакционно - издателското каре на издадените през исковия период екземпляри и броеве на вестник „М. М“. Без да игнорира отразената в редакционно - издателското каре съществена част от наименованието на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД, съдът е акцентирал върху съществения за спора факт, че в карето няма указание за връзката на дружеството с издаването, редактирането, рекламата, печата и разпространението на вестника. Отчел е и факта, че вписаният в карето уникален за заглавието и вида на изданието ISSN, използван за идентифициране, е присъден въз основа на подаден от издателя на вестника „Компакт - Меридиан“ ЕООД формуляр, като при извършване на библиографска справка вестникът се идентифицира с този номер и с този издател. Изхождайки от конкретното съдържание на редакционно - издателското каре и обективираната в него информация, както и от данните относно идентификацията на издателя, въззивният съд е заключил, че посочването в карето на праводателя на ответника само по себе си не е от естество да обоснове извод за използване на процесната марка по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО отм., след като ищците твърдят, че издател на вестника е „Компакт - Меридиан“ ЕООД, чиито служители оформят съдържанието на печатното издание, и в карето няма указания за връзката на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД с издаването на вестника.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд е счел за основателно поддържаното във въззивната жалба на ищците оплакване за неправилност на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО отм. за заплащане на обезщетение за вреди от нарушение на правата им върху марката „М. М“ чрез поставянето й в реклама - публикация на електронната страница на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД на 15.08.2013 г. Включването на графичната част от марката в две рекламни публикации досежно вестник „М. М“ като част от издаваните от медийната група издания е преценено от въззивния съд като форма на използване на марката без съгласие на притежателите й, пораждаща основание за ангажиране на отговорността на правоприемника „Интръст“ ЕАД по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм., След като е съобразил, че нарушението има еднократен характер и че ищците не са ангажирали доказателства за обема на произлезлите от него вреди и за реализирани от ответника приходи вследствие неправомерното използване на марката им, съдът е направил извод, че на ищците следва да се присъдят обезщетения в размер на по 500 лв., определени съобразно разпоредбите на чл. 76б, ал. 1, т. 1 вр. чл. 76а, ал. 2 и ал. 3 ЗМГО отм., В съответствие с посочения извод въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил ответника „Интръст“ ЕАД да заплати на ищците, на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм., обезщетения в размер на по 500 лв. като част от претендираните с исковата молба обезщетения от 54 718 лв.

По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касаторите - ищци Б. К. и Ж. М.:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите - ищци са въвели основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в пряко противоречие с практиката в задължителното за страните решение № 111/05.09.2012 г. по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, II т. о., като е приел, че поставянето в издателското каре на издадените през исковия период броеве на вестник „М. М“ на наименованието на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД, заедно с истинския издател „Компакт - Меридиан“ ЕООД, не е неправомерно и не представлява нарушение на правото на ищците като съпритежатели на процесната марка. Наред с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, достъпът до касационно обжалване е обвързан и с основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Преди всичко следва да се отбележи, че касаторите не са посочили конкретния правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за който твърдят, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС.Пето на въззивния съд, че поставянето на наименованието на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД в редакционно - издателското каре на вестник „М. М“, наред с наименованието на издателя „Компакт - Меридиан“ ЕООД, не съставлява нарушение на правата на касаторите като съпритежатели на марката „М. М“, е обусловено от преценката на фактите и на доказателствата по делото. Поради това въпросът дали с поведението си „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД - праводател на ответника „Интръст“ ЕАД, е осъществил нарушение, предпоставящо осъждане на ответника да заплати обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм., е от значение за правилността на въззивното решение и според указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване.

Не е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително изискване, тъй като решаващият извод на въззивния съд за отсъствие на нарушение, релевантно за ангажиране на отговорността по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм., не противоречи на практиката в решение № 111/05.09.2012 г. по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, II т. о. Според произнасянето в това решение, пасивно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. в хипотезата на използване на търговска марка чрез поставяне на знака й върху печатно издание - вестник, е лицето, от чието име и с негово съгласие се издава вестникът, но не и лицето, което финансира издаването и разпространението на вестника. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд се е позовал изрично на възприетото от ВКС разрешение и в съответствие с него е формирал извода си, че праводателят на ответника „Интръст“ ЕАД не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените от ищците искове, тъй като през исковия период не е бил издател на вестник „М. М“. Въззивният съд не е игнорирал обстоятелството, че наименованието на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД е фигурирало в редакционно - издателското каре на вестника, наред с наименованието на действителния издател „Компакт - Меридиан“ ЕООД, но е преценил, че информацията в карето не съдържа указания първото дружество да е издател на вестника или да има връзка с неговото издаване, за да отговаря по реда на чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм., Правилността на тази преценка не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК и с оглед съответствието на решаващия извод на въззивния съд със сочената в изложението практика на ВКС няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Неоснователно е искането на касаторите - ищци за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към решението. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

В конкретния случай касаторите - ищци са аргументирали очевидната неправилност на въззивното решение с доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъобразяване с императивната разпоредба на чл. 223 ГПК, конкретно - отричане на установителното действие на мотивите към влязлото в сила решение по т. д. № 304/2011 г. на ВКС, II т. о., и незачитане силата на пресъдено нещо на това решение и на решението по т. д. № 4421/2015 г. на Софийски апелативен съд; нарушение на опитните и логическите правила при формиране на фактическите и правни изводи по съществото на спора; материална незаконосъобразност на решаващия извод на въззивния съд, че поставянето на фирменото наименование на „Нова българска медийна група холдинг“ ЕАД в редакционно - издателското каре на вестника не е форма на използване на марката от страна на дружеството, тъй като издател на вестника е друг субект - „Компакт - Меридиан“ ЕООД. Изложените доводи се припокриват с релевираните в касационната жалба на ищците касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, произнасянето по които изисква проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл. 290 ГПК, и не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Във връзка с доводите за нарушение на императивната разпоредба на чл. 223 ГПК следва да се отбележи, че те не отразяват обективно изразеното в мотивите към обжалваното решение становище на въззивния съд. За да отрече обвързаността на страните от влезлите в сила решения по предходните две дела, въззивният съд е съобразил спецификата на фактите по разглежданото от него дело, установени на база различното съдържание на редакционно - издателското каре на издадените през исковия период броеве на вестника, и на база съдържащата се в карето информация е възприел друго разрешение на спора, различно от даденото с влезлите в сила решения. Противно на виждането на касаторите, изводът на съда досежно последиците и значението на влезлите в сила решения за конкретния спор не може да бъде квалифициран като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В рамките на правомощията по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 3300/2019 г. на Апелативен съд - София в частта за отхвърляне на исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм..

По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора - ответник „Интръст“ ЕАД:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ответник е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.Пл се е и на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК, излагайки съображения за вероятна недопустимост и за очевидна неправилност на въззивното решение в осъдителната му част.

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е заявено по отношение на следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: „1. Допустимо ли е съдът да уважи искова претенция за вреди от неправомерно използване на търговска марка и да определи размера на обезщетението по реда на чл. 76б ЗМГО отм., без да е било направено отграничението (нито в исковата молба, нито в съдебното решение) имуществени или неимуществени са тези вреди, респективно пропуснати ползи, както и без да бъде доказано основанието на тази претенция /противоречие с решение № 253/12.04.2017 г. по т. д. № 2923/2015 г. на ВКС, II т. о., и решение № 22/10.05.2012 г. по т. д. № 1157/2010 г. на ВКС, II т. о./; 2. Нарушава ли се принципът на диспозитивното начало, според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните (чл. 6, ал. 2 ГПК), както и правото на съда да определи размера на иска, но само когато същият е установен в своето основание (чл. 162 ГПК), при положение, че съдът игнорира липсата на основание в исковата молба по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. досежно вида на претендираната вреда /противоречие с практиката в решение № 127/10.01.2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на ВКС, II г. о./“.

Формулираните въпроси не отговарят на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК - да са от значение за изхода по конкретното дело. Въззивният съд е уважил частично предявените срещу касатора осъдителни искове, след като е приел, че те са доказани по своето основание. По съображения, че ищците не са ангажирали доказателства за размера на претенциите си, съдът е процедирал съобразно разпоредбата на чл. 76б ЗМГО отм. и е определил по своя преценка размер на дължимите съгласно чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. обезщетения, посочвайки релевантните за прилагането на чл. 76б ЗМГО отм. факти. При постановяване на решението съдът е изходил от преценката, че ищците претендират обезщетение за всички вреди, признати им от закона в качеството им на съпритежатели на процесната марка, използвана неправомерно от праводателя на дружеството - касатор в публикувана на електронната му страница реклама. Предвид изводите на въззивния съд, че съществува яснота относно вредите, за които се претендира обезщетение с исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм., и че е доказано основанието на исковите претенции - качеството на ищците на съпритежатели на марката, използването й по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗМГО отм. от праводателя на ответника без съгласие на ищците и произлезли от това вреди в правната сфера на ищците, поставените в изложението въпроси не могат да се счетат за обуславящи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и това е достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Същевременно не е доказана и допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като уважаването на исковете е резултат от преценката на въззивния съд, съобразена с практиката на ВКС в цитираните от касатора решения на ВКС, че ищците са доказали основанието на исковите претенции, за които се присъждат обезщетения, и че съдържанието на тези претенции - в частност подлежащите на обезщетяване вреди, е очертано ясно чрез петитума и основанието на исковата молба. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За посочените два въпроса, както и за въпроса „Може ли да служи като доказателство за факта, че търговска марка е публикувана в интернет - сайт, неподписан документ с възпроизведени печатни знаци, със заверено от нотариус съдържание, при положение, че нотариусът не е удостоверил нито съществуването на този интернет - сайт, нито съдържанието на публикациите в него, а единствено, че този неподписан документ му е представен за заверка на съдържанието от един от ищците“, се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Аргументът на касатора, че „поради липсата на достатъчно съдебна практика въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“, не обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК със съдържанието, разяснено от ОСГТК на ВКС с т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. Поради това въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК е релевирано във връзка с оплакването на касатора - ответник, че въззивният съд е присъдил обезщетение за вреди от нарушение на права върху търговска марка, които не са индивидуализирани в исковата молба и не са разграничени като част от общо претендираното с исковете по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО отм. обезщетение. В уточнената по указание на първоинстанционния съд искова молба ищците са посочили нарушенията, от които произтичат подлежащите на обезщетяване вреди, и размера на претендираното по повод на тях обезщетение. Въззивният съд е приел за доказана една от твърдените форми на нарушението /използването на марката на ищците в реклама, публикувана от праводателя на касатора на електронната му страница/ и като последица от това е присъдил на ищците част от претендираното обезщетение в размер, определен съобразно чл. 76б ЗМГО отм., От данните по делото и от мотивите към решението не може да се направи предположение за недопустимост на въззивното решение в осъдителната му част, поради което не се налага процесуалната допустимост на решението да се проверява по реда на чл. 290 ГПК.

За неоснователно съставът на ВКС намира искането на касатора - ответник въззивното решение да се допусне до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК очевидната неправилност е обоснована с доводи, че въззивният съд е излязъл извън пределите на търсената защита, уважавайки самостоятелен иск, какъвто не е бил предявяван, и присъждайки обезщетение за вреди, които не са претърпени от ищците. Поддържаните доводи не намират опора в мотивите към обжалваното решение по съображенията, изложени при обсъждане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, и с оглед на това не може да се приеме за осъществено основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

По изложените съображения решението на Апелативен съд - София по т. д. № 3300/2019 г. не следва да се допуска до касационен контрол и в обжалваната от касатора - ответник част.

Разноски за производството по чл. 288 ГПК не са претендирани и доказани от страните и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 191 от 20.01.2010 г., постановено по т. д. № 3300/2019 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: