Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Нестинари груп" ООД, гр. С., срещу решение № 88 от 25.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1428 по описа за 2009г. на Административен съд - София -град /АССГ/, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 803638 от 1.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от решение №1971 от 29.12.2008г. на директора на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, досежно задължения по ЗДДС за 2006 г. в резултат на непризнат данъчен кредит в размер. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, материално правно незаконосъобразна и постановена при съществени съдопроизводствени нарушения - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, иска отмяна на решението и отмяна на РА.

Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "А" отделение предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна.

Съдът е приел, че РА е издаден от надлежно определен компетентен орган в спорната част. С РА законосъобразно са установени в резултата на непризнат данъчен кредит допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за 2006 г.

Решението е постановено при съществено съдопроизводствено нарушение . Съдът не е проследил служебно спазването на чл. 150 ал. 1 ДОПК от ответника - окомплектоваността на данъчната преписка с всички доказателства, относими към спорния въпрос за действителността на РА - описаните в ревизионния доклад актове за прихващане и връщане/ пр. АПВ №269 от 1.2.2007г./, касаещите процесните данъчни периоди, с които са възстановени декларирани по справки - декларации суми ДДС за възстановяване, издаден преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. АПВ принципно са от значение за преценка дали е било в правомощията на началник сектор "Ревизии" да определи издателя на РА или същият е следвало да бъде определен от териториалния данъчен директор на основание чл. 119, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 1 от ДОПК, което изискване при неспазването му води и до материална некомпетентност на ненадлежно определения издател на РА.

Следва да се направи и обобщена преценка на издадените на доставчиците ревизионни актове ведно с всички събрани по делото доказателства.

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и делото върнато на АССГ за ново разглеждане, при което да изиска описаните АПВ и да провери действителността на РА в спорната част, както и относно присъденото юрисконсултско възнаграждение. При новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе ии по разноските за касационното производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 88 от 25.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1428 по описа за 2009г. на Административен съд - София -град и ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. М./п/ М. М. Р.М.