Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:СИБИЛА СИМЕО. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяН. Г. по адм. дело № 9987/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 129, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) - Пазарджик против решение № 4369 от 02.07.2021 г., постановено по административно дело № 7289/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът е: 1) обявил нищожността на заповед № РД-09-72/24.06.2020 г. на директора на РИОСВ – Пазарджик, по жалбата на „РЕСАЙКЪЛ КОМПАНИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; 2) осъдил РИОСВ - Пазарджик да заплати на „РЕСАЙКЪЛ КОМПАНИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 1050 лева за направените деловодни разноски.

По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за заплащане на държавна такса по подаване на касационната жалба. Твърди, че директорът на РИОСВ – Пазарджик е притежавал необходимата материална компетентност, за да издаде процесната заповед, поради което тя не е нищожна, а съдът, преди да постанови решението си, е следвало да му укаже да представи по делото доказателства в това отношение, което не е сторил.

Ответникът по касация - „РЕСАЙКЪЛ КОМПАНИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], действащ чрез процесуалния представител адв. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което претендира потвърждаване на оспорения с нея съдебен акт и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че отменената от първоинстанционния съд заповед е нищожна, понеже административният орган не е бил компетентен да я издаде, тъй като не е оправомощен за това от действащия министър на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) към момента на издаването й.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Със заповедта на директора на РИОСВ - Пазарджик, чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, административният орган е наложил принудителна административна мярка (ПАМ), с която на основание чл. 127, т. 2, б. „а“ от Закона за управление на отпадъците във връзка с чл. 2, т. 35, б. „ж“, подб. „iii“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006, е наредил на дружеството да извърши екологосъобразно третиране – оползотворяване на общо количество 10 782 тона отпадъци – смес от два различни вида отпадъци с код 08 03 18 и с код 19 12 04, които не са отделени един от друг, за която има разрешена дейност с код R3 -рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична трансформация.

За да уважи сезиралата го жалба срещу тази заповед Административен съд – София-град е аргументирал теза, че е налице основанието по чл. 146, ал. 1 от АПК за прогласяване на нейната нищожност. Съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, че министърът на околната среда и водите е делегирал правомощия на директора на РИОСВ – Пазарджик да издава заповеди на основание чл. 127, т. 2, б. „а“ от ЗУО.

Проверяваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5, предл. второ от АПК.

Както основателно се твърди в това отношение в касационната жалба, след като е констатирал, че административният орган не е установил чрез допустими доказателства факти от съществено значение за решаване на делото, първоинстанционният съд е следвало да укаже това на органа, издател на оспорения акт. Действително, както твърди ответникът по касация, с разпореждане от 08.09.2020 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, АССГ е указал на страните разпределението на доказателствената тежест и е посочил конкретно изброени писмени доказателства, които административният орган трябва да представи по делото. Не е изискал обаче представяне на доказателства, обуславящи компетентността на директора на РИОСВ да издаде процесния акт.

В тази връзка трябва да се има предвид, че задължението на съда за указване на разпределението на доказателствената тежест е различно и не се припокрива със задължението му по чл. 9, ал. 3, съответно по чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК за указване, че за някои конкретни обстоятелства от значение за делото страната не сочи доказателства. Неизясняването на това, дали министърът на МОСВ е оправомощил директора на РИОСВ – Пазарджик да издава заповеди по чл. 127, ал. 2, б. „а“ от ЗУО, е факт от значение за делото, поради което съдът е следвало да констатира този пропуск/неяснота в доказателствения материал, влияеща на преценката му, и да укаже на първоначалния ответник, че важен за предмета на спора факт е оказал недоказан.

Като не го е сторил, АССГ е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е съществено, защото е на норми, които са гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, а и защото, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК, би могъл да достигне и до друг правен извод.

От изложеното се установява наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК подложеният на касация съдебен акт следва да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При обсъждане на компетентността на директора на РИОСВ – Пазарджик да издаде процесната ПАМ на соченото в нея основание от ЗУО, АССГ е необходимо да коментира представените за първи път пред настоящата инстанция заповед № РД-648/26.08.2014 г. и заповед № РД-115/13.02.2017 г., издадени от министъра на околната среда и водите, което ВАС не е властен да стори, с оглед забраната за фактически установявания в касационното производство по чл. 220 от АПК.

Произнасяне по исканията за присъждане на разноски на страните, предвид връщането на делото на първоинстанционния съд и задължението му по чл. 226, ал. 3 от АПК, не се следва.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 4369 от 02.07.2020 г., постановено по административно дело № 7289 по описа за 2020 г. на Административен съд – София-град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. С. п/ Добромир Андреев