Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. А. ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 9998 / 2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълняващия длъжността директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. София при ЦУ на НАП към момента на подаването й 06.08.2021 г. срещу решение № 4802/19.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2980/2020 г. по описа на Административен съд, София – град, с което по жалба на Е. П. от гр. София е отменен РА № Р – 22221018002489 – 091 – 001/07.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 58/13.01.2020 г. на директора на същата дирекция в частите за установените задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. общо в размер на 5 914,86 лв., от която сума главница в размер на 3 711,83 лв. и лихви – 2 203,03 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочените части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния данъчен закон – ЗДДФЛ, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че допълнително представените след хода на ревизията доказателства не кореспондират и противоречат на установеното от органите по приходите при извършените от тях служебни проверки по време на ревизията. То се отнася до констатираното, че през 2012 г. по банковата сметка на Панова е постъпила сума в размер на 15 135,75 лв. от „Виртшафтсблат“ ЕООД с основание „закрита сметка“, а през 2013 г. от „Ганева 2000“ ЕООД в размер на 12 000 лв., които според касатора посочените суми не са декларирани от ревизираното лице. Предвид заявеното от Панова в ревизионното производство, че сумите представляват изплатени дивиденти, при поискване от посоченото дружество на относимите документи за това – решения на Общо събрание, отчети за приходи и разходи и оборотни ведомости, според касатора такива документи не били представени, поради което тези суми подлежат на облагане, като друг облагаем доход. Развити са подробни съображения от касационния жалбоподател относно понятието дивидент и неговото облагане по чл. 38, ал. 1, т.2 във връзка с чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ, като са изложени оплаквания, че доказателства за изплатени дивиденти в хода на ревизионното производство не били ангажирани. За правилно се твърди от касатора, че ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК – наличие на получени по банков път суми, които са извън декларираните облагаеми доходи и за които не е доказано да са представени съответните доказателства и да са обложени по съответния ред в посочените периоди. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваните му части и да се потвърди ревизионния акт в същите части. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ведно с направените разноски за държавна такса общо в размер на 1 298,70 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Попова, която е представила и списък за разноските по чл. 80 ГПК.

Ответницата по касационната жалба Е. П. от гр. София, лично и чрез адв. З. Д., я оспорват с искане решението в обжалваните части като правилно, да се остави в сила. Депозиран е по делото и писмен отговор срещу същата касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалваното решение, като неправилно.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени цитирания по – горе ревизионен акт по жалба на Е. П. в частите за установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г., първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са обложили получените и посочени по – горе суми за 2012 г. и 2013 г., като друг доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че тези суми представляват изплатени на Е. П. дивиденти от „Виртшафтсблат“ ЕООД и „Ганева 2000“ ЕООД. Съдът е разяснил механизма на производството по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК и е приел, че когато не се установи твърдяното обстоятелство по чл. 122, ал.1 ДОПК, то цялото производство е опорочено, тъй като не е допустимо издаването на ревизионен акт при прилагане на особения ред, ако не е налице основание за това.

Съдът е приел за 2012 г., че ревизираното лице е декларирало и е установено, че в началото и в края на ревизираната година е разполагало с парични средства. В обжалваното решение е обсъдена допусната и изслушана от съда съдебно – счетоводна експертиза, която е установила, че към 01.01.2012 г. наличностите по банковите сметки на Е. П. са общо в размер на 82 093,85 лв., както и изплатени трудови възнаграждения в размер на 4 296,24 лв. и по извънтрудови правоотношения с „Ганева 2000“ ЕООД в размер на 27 227,10 лв. Съдът е отразил и като установено, че от "Ганева 2000" ЕООД са изплатени суми на едноличния собственик на това дружество сумата от 31 391,16 лв. Кредитирано е от съда и установеното от вещото лице, че на Е. П. като едноличен собственик са преведени 181 497,41 лв., а върнатите суми към същото дружество са общо 36 730,45 лв. За установено е прието от съда и констатираното от вещото лице, че Е. П. е изтеглила от „Ганева 2000“ ЕООД за 2012 г. общо в размер на 75 850 лв. Съдът е отразил в съдебния си акт, че според вещото лице е налице и неразпределена печалба от същото дружество към 01.01.2012 г. в размер на 568 835,80 лв., без да са налице данни за разпределянето й през посочената година. Налице е според съда и захранване през 2012 г. на банковите сметки от клиенти и доставчици на дружеството общо в размер на 235 016,48 лв. и от едноличния собственик – 1 088,08 лв. Въз основа на установеното от експертизата, съдът е приел за разполагаеми средствата на Панова по банкови сметки и тегления, посочени от вещото лице и неопровергани от приходната администрация.

За преведената от „Виртшафтсблат“ ЕООД през 2012 г. сума от 15 135,72 лв. съдът е възприел твърдението на Е. П., че тя представлява изплатен дивидент и въпреки, че вещото лице е посочило основанието „закрита сметка“, то наистина се касае за дивидент в нейна полза, изплатен по банков път на 06.03.2012 г., като съдът изрично е посочил, че този факт е потвърден и от вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза.

За 2013 г. първоинстанционният съд е приел отново въз основа на доказателствата по делото и съдебно – счетоводната експертиза, че към 01.01.2013 г. са установени наличности по банкови сметки на Е. П. общо в размер на 96 566,91 лв., както и допълнително са начислени и изплатени средства за трудово възнаграждение в размер на 4 319,58 лв. и по извънтрудови правоотношения с „Ганева 2000“ ЕООД в размер на 31 780 лв. Посочено е, че Е. П. е получила дивидент в размер на 12 000 лв. от посоченото дружество. Съдът е кредитирал експертизата, която е констатирала преведени суми в полза на Панова като едноличен собственик на капитала на „Ганева 2000“ ЕООД в размер на 77 721,43 лв. и върнати от към същото дружество парични средства в размер на 20 250,16 лв., както и тегления през 2013 г. по сметки от посоченото дружество в размер на 114 450 лв. Съдът е посочил в съдебния си акт, че за 2013 г. банковите сметки на „Ганева 2000“ ЕООД са захранвани от клиенти и доставчици в общ размер на 269 560,39 лв., както и от едноличния собственик на капитала – 22 950,16 лв.

По отношение на изплатения дивидент за 2013 г. съдът е приел, че той е облагаем доход, но той подлежи на облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, а съгласно чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ се удържа и внася от платеца на дохода – в случая посоченото дружество.

Посочено е в съдебното решение, че тегленията от банковите сметки на „Ганева 2000“ ЕООД за лични нужди на едноличния собственик не представляват доход от друга стопанска дейност, тъй като не отговарят на определението по чл. 30 ЗДДФЛ, поради което не е друг доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Направен е извод, че след като е установено по делото, че на жалбоподателката са изплащани дивиденти за процесните две години, както и е удържан от платеца на дохода и внесен от него данък по чл. 38 ЗДДФЛ, то тези получени от нея дивиденти не следва да се облагат като друг доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

При така изложеното от съда ревизионният акт за установените задължения на Е. П. за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2012 г. и 2013 г. е отменен като незаконосъобразен.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Първоинстанционният съд правилно е установил и подробно е описал фактическата обстановка по делото, поради което същата не следва да се преповтаря. Въз основа на установените факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства, вкл. и кредитираната от съда като компетентно дадена съдебно – счетоводна експертиза обосновано е прието, че спорни са сумите за 2012 г. - 15 135,75 лв. от „Виртшафтсблат“ ЕООД и за 2013 г. – 12 000 лв., изплатена от „Ганева 2000“ ЕООД, които представляват дивиденти за Е. П.. Установено е по безспорен начин по делото, че тези суми наистина са изплатени в полза на ревизираното лице, както и че платците на тези доходи са удържали от лицето и са внесли окончателен данък съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 65 , ал. 2 ЗДДФЛ предвид, че дивидентът, дефинирането на който е в 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, същият представлява облагаем доход, но удържането и внасянето му законодателят не е възложил на лицето, на което е изплатен, а на платеца на дохода съгласно 46, ал.1 във връзка с чл. 65, ал. 2 ЗДДФЛ. Така изплатените дивиденти правилно съдът е приел, че след като е удържан и внесен съответния данък от двете дружества, то не се касае за облагаем доход за Е. П. по смисъла на чл. 10, ал.1 ЗДДФЛ, поради което тя не е задължена да декларира, съотв. да внесе данък върху получените от нея дивиденти. Следва да се възприеме тезата на ответницата по касация, обективирана в депозирания по делото писмен отговор срещу касационната жалба и съответстваща на законовата регламентация, че дивидентите се облагат с окончателен данък при платеца на дохода и не формират данъчната основа по чл. 17 ЗДДФЛ. В този смисъл обосновано първостепенният съд е приел за незаконосъобразни констатациите в ревизионния акт, според които дивидентите за 2013 г. и 2013 г., изплатени на Панова представляват доход с неясен източник (доходи от други източници) по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Изплатените дивиденти не представляват и основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като те не са укрит доход по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Като е отменил ревизионния акт, приемайки че дивидентите не представляват укрит доход с оглед на това, че те са от известен източник, първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт без да допусне посочените в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна на обжалваното решение.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението в обжалваните му части, като правилно постановено при спазване на приложимия материален данъчен закон – ЗДДФЛ, на съдопроизводствените правила и е обосновано предвид, че правните изводи съответстват на установените по делото факти и обстоятелства, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и въпреки направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационната инстанция, такива не се дължат на Национална агенция за приходите.

От ответницата по касация не се претендират разноски, поради което въпреки изхода на делото, такива не се присъждат.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4802/19.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2980/2020 г. по описа на Административен съд, София – град в обжалваните му части.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА