№ 60277

гр. София, 02.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Р

изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело № 1160/2021 година.

Подадена е касационна жалба от Е. А. Н. и А. Д. Ц.-Н. срещу решение № 260441 от 26.11.2020 г. по гр. дело № 1793/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав.

Ответникът - „КЗУ“ /„КОНТРОЛНО-ЗАВАРЪЧНИ УСТРОЙСТВА“/ АД, [населено място] е на становище, че решението на въззивния съд е допустимо и правилно.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, трето отделение в настоящия си състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 60627 от 20.07.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт.

При направената проверка на извършените процесуални действия от сезирането на първоинстанционния съд с искова молба на Е. Н. и А. Ц.–Н. против „КЗУ“ АД, [населено място], по която е било постановено неприсъствено решение до постановяване на въззивното решение бяха констатирани следните обстоятелства. С тази искова молба, в нейната обстоятелствена част, след разглеждане развитието на отношенията между страните – сключване на предварителен договор на 22.12.1992 г. за покупко - продажба на апартамент, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с решение на ВКС по гр. дело № 539/2002 г., продажбата на жилището на трети лица и воденият срещу тях, неуспешно, от ищците иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и подробните доводи, че поради загуба на документацията, имотът предмет на предварителния договор не може да бъде достатъчно индивидуализиран, ищците са поискали разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД на окончателния договор между тях и ответника. На основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, същите са поискали обезщетение за вредите от неизпълнение на договора, както и връщане на сумите, които са заплатили във връзка със същия договор. Исковете са били предявени като частични. С молба от 07.06.2017 г. ищците са заявили, че оттеглят иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, тъй като договорът им бил развален по право и са уточнили, че с така подадената искова молба са предявили иск по чл. 87 ЗЗД – „за присъждане на обезщетение за претърпените вреди“, така както това било уточнено с молба от 09.03.2017 г. С определение от 12.06.2018 г. по делото, съдът е прекратил производството по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Постановеното по тези искове неприсъствено решение от 17.01.2018 г. на Пловдивски районен съд, с което те са били уважени е било отменено по реда на чл. 240 ГПК. При новото разглеждане на делото, вече по общия ред, съдът многократно е указвал на страната да уточни своята искова молба, но само за пълната пазарна стойност на жилището, за това как са формирани претенциите, но не и за обстоятелствата, на които се основава искът. Както при започване на производството, така и към момента на постановяване на въззивното решение, договорът си остава договор, с които се прехвърлят вещни права върху недвижим имот. Този предмет на договора не е бил спорен от самото завеждане на иска. Съдилищата са констатирали в своите съдебни актове, че редът за разваляне на такива договори е императивно установен – чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Не съществува друг ред, по който да бъде развален такъв договор. Следователно с оттеглянето на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, обстоятелствената част на исковата молба остава непълна, а петитумът лишен от правен интерес. Този извод се налага поради това, че с оттегляне твърдението че процесният договор е бил надлежно развален, заявените петитуми на исковете предполагат друго обосноваване на въведените претенции, с които страната да удовлетвори търсеното от нея връщане на даденото и обезщетяване на настъпилите вреди. Ето защо страната е следвало да посочи, на кои обстоятелства основава исковете си. Едва след излагане на обстоятелства, относими към предмета на спор, съдът следва да преценява и правното основание на иска. Определянето на правното основание на иска е дейност на съда по приложението на закона, като същото се извежда от редовна искова молба, съобразно изложените обстоятелства и изведеният от тях петитум. Липсата на която и да е част от исковата молба налага извод за нейната нередовност, още повече, че в случая съдилищата са дали правна квалификация на исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 88, ал. 1 ЗЗД, без да отчитат, че твърдението за недлежно разваляне на договора след прекратяване на спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД вече липсва. Освен това съдилищата не са съобразили и друго, а именно това, че при отстраняване нередовността на исковата молба по чл. 129, ал. 2 ГПК ищците биха могли да заявят обстоятелства, свързани с различен фактически състав на претенциите. За да бъде отстранена нередовността на исковата молба, същите могат да сочат обстоятелства, които да съответстват на развитието на процесуалното правотношение и в този смисъл на заявените петитуми. Или след прекратяване на производството по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, който иск е бил свързан с отпадане на договорноправната връзка и при спор, очертан от твърдението на ответника, че предмет на спора е неизвестен недвижим имот, както и че с решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е създадена договорна връзка между страните именно по отношение на такъв имот, то ищците по спора могат да заявят всякакви обстоятелства по обосноваване на тяхната претенция. Делото може да бъде разгледано по същество само тогава, когато твърденията в подадената искова молба и съответстващите им искания формират обстоятелствена част и петитум, които са годни от фактическа страна да осигурят установяване на правното основание за предявяване на исковата молба и определяне на правната й квалификация. Следвало е въззивният съд като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 2 ГПК, за да се обезпечи редовност на сезирането. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуални възможности страните да се защитят чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. Процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл. 129, ал. 1 ГПК за собствена, самостоятелна проверка на редовността на сезирането, не е било изпълнено, поради което решаващият състав е провел произнасянето по нередовна искова молба и поради това е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено. Предвид естеството на допуснатите процесуални нарушения, засягащи само редовността на сезирането, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260441 от 26.11.2020 г. по гр. дело № 1793/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, VІІ граждански състав.

ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: